СУВЕРЕННИЯТ ДЪЛГОВ РИСК И ПЕРСПЕКТИВИТЕ ЗА ФИНАНСОВАТА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ В ЕС Татяна Хубенова Институт за икономически изследвания при БАН София, 18 октомври 2012 г.

Основни проблеми за дискусия: 1. Суверенният дълг в ЕС: фактор за забавяне на растежа и посткризисното развитие 2. Европейският суверен риск - фактор за нови концепции за икономическото управление на ЕС: “пътна карта” за излизане от кризата? Ефектите-конюнктурни или дългосрочни? 3. Дисциплиниращ неолиберализъм в ЕС: Европа на “две скорости”, криза в квазифедерализма или нов политически съюз? 4. Европейски финансов пакт и банков съюз---”ядро” в ИПС или реконструкция на ЕС. 5.Перспективи пред България за финансовата интеграция в ЕС

Същностни характеристики и значение Рискът:Вероятността от значително влошаване на държавния дълг и неплатежоспособност на държавата в резултат на вътрешни и външни фактори за дестабилизация. Риск компоненти: макроикономически ; финансов; пазарен, кредитен, операционен. Фактори: на вътрешния пазар (финансов сектор, суверенен кредитен пазар, реален сектор, външен сектор) и на външния пазар;

Фактори и канали за въздействие на суверенния риск Нарушаване на изискванията на ИПС и критериите за стабилни държавни финанси; Макроикономически неравновесия; Антикризисни програми на правителствата в борба с ГФК Канали за въздействие: -държавните финанси и банковия сектор като двупосочен “канал” за трансмисия на кризата; -Концентрация на държавен финансов риск средносрочен и дългосрочен аспект;

Инфлацията в САЩ, ЕС12, Швеция, Велиобритания, ОИСР в периода (1970-2008г)

Неравновесията в ИПС Въпроси: 1)е ли ниската инфлация от “Голямата умереност” резултат от способност в ИПС да се поглъщат екзогенните шокове или тези шокове са по-малко? Giannone et al. (2008); Но инфлацията остава различна в отделните страни от ИПС. 2)Допринася ли лихвената конвергенция на парично-кредитния пазар в ИПС за кредитната експанзия след 2001 и за експанзионистичната бюджетна политика? Критиката на Уолтър: ефектите на общата парична политика са по-експанзионистични в страни с висока инфлация, но по-ограничителни в страни с ниска инфлация.В резултат на това има нарастващи неравновесия между отделните страни.

Ефекти на бюджетната политика Излишък Дефицит (0-3%) Прекомерен дефицит % на прекомерните дефицити EС-15, 1999-2003 (75 констатирани случаи) 29 32 14 18.7 EС-15, 2004-2007 (60 констатирани случаи) 26 18 16 26.7 Sub-total EU-15 (135 констатирани случаи) 55 50 30 22.2 EС-10 2004-2007 (40 констатирани случаи) 6 23 11 27.5 Общо за EС-25 (175 Констатирани случаи) 61 73 41 % oт констатираните случаи) 34.9 41.7 23.4

Промените в структурата на инвеститорите в суверенен дълг на примера на банковия и небанков сектор в ЕС

Корелация на спредовете на суверенните CDS и финансовите CDS (2010-януари2012)

Суверенната дългова криза влияе на дългосрочните лихвени проценти на страните от ЕС Страни с висок кредитен рейтинг също понасят риска; Еврозоната (средно)- на нива от началото на ГФК Ефектът- оскъпяване надългосрочното заемане, свиване на кредита, волетилност на финансовите пазари и влошени перспективи за “растеж”.

Отражение на суверенната дългова криза върху банковите условия и кредитни стандарти Експозиция към суверенния дълг(най-висока в 2010 г) Обезпечения по кредити Други ефекти

Въздействие на Базел III Банкови рисково- претеглени активи; Капиталова адекватност

Оценки на експозицията на банките в ЕС към суверенния риск Директната експозиция; Стойност на обезпечения в ДЦК по други транзакции; Други видове обвързана експозиция.

Бремето на рефинансирането на суверенния дълг в Еврозоната за 2012-2013 г.

Търсене на кредити от физически лица Спадът на търсенето на ипотечни кредити е най-голям в началото на 2012г. Негативни са темповете на търсенето на потребителски кредити

Посткризисното развитие е забавено поради свиване на кредита от банките в ЕС Банковата и небанкова конкуренция не е фактор за стимулиране на кредита; Цената на паричните фондове и фин.ограничения играят важна роля; Има по-високи очаквания за иконоическо съживяване и за ипотечния пазар.

Промени в търсенето на банкови кредити от предприятията в ЕС Очакванията са по-високи от реално отпуснатите кредити Дали излизането от кризата ще протече без увеличаване на търсенето на кредити?

Отражение на Кризата върху предприятията в България и кредитирането им

Source:ECB data

Н Source:ECB data

Очакват се по-високи транзакционни разходи за финансова интеграция в ЕС Нова законова рамка за банковия сектор – Европейският банков съюз е предложение на този етап; Европейски банков , застрахователен и финансов надзор – нова архитектура от 2011 г. съответствие с изискванията на Базел III (напр.нова регулация за капиталова адекватност и др.) Интеграцията в ЕФП- Засилване на зависимостта от пазарен риск в банковото и небанково посредничество. Сливания и поглъщания във финансовия сектор

Дилемата за България: стимулиране на инвестициите при наличие на нарастване на спестяванията

Спестявания- инвестиции: предизвикателства пред капиталонатрупването

За по-устойчиво положително салдо на текуща сметка на платежния баланс

Съживяване на кредита !?

ЕПС – институционални промени Възможности Парична дисциплина; Външна подкрепа за влизане във ВКМII; ясна и устойчива регулативна рамка на финансово посредничество; Подобрени възможности за парично-кредитни и капиталово-инвестиционни услуги Технологическо обновление на трансгранични финансови услуги в подкрепа на бизнеса-Европейска платежна зона Влизането във ВКМ II ще стимулира разплащанията и спестяванията в евро, както и повишаването на валутните резерви с евентуално отчитане на напредъка в номиналната конвергенция. -присъединяването на България към еврозоната ще стимулира разплащания, капиталонабиране и международна капиталова мобилност Заплахи Нараства външния дълг на частния сектор вкл.трансграничното заемане на банкови кре дити и корпоративни облигационни заеми; Инфлацията- необходимо “зло”? намалява конкурентоспособността на износа Увеличава се трансграничната и вътрешнообщностна конкуренция Засилва се “естествения подбор” на фирмите заематели, което ще ограничава достъпа до кредити; Рискове от намаляване на кредитите и оскъпяването им; Расте цената на финансовите услуги – регулиране, контрол, издръжката им.

Конвергентни критерии +устойчивост

Благодаря за вниманието! Татяна Хубенова ИИИ на БАН