Велики откриватели и пътешественици изготвил: Илиана Т. Илиева-Дъбова
Клавдий Птолемей Египетски географ, астроном и астролог,съставил карта на света. Книгата му "География " е най- известното антично географско съчинение. Негов е и най-старият запазен атлас от ръкописни карти (IIв.). Дава сведения за ранната история на славяни и прабългари.
Ератостен Древногръцки астроном, математик, географ, философ, филолог. Управител на Александрийската библиотека. Пръв определя дължината на меридиана - 252 000 египетски стадия (около 40 000 km), и земния радиус (около 6311 km). Приема се за основател на географията.
Страбон Древногръцки географ и историк. Живее в Рим, пътешества из Гърция, Мала Азия, Италия, Египет. Автор на "География" (17 книги) - най-значителния географски труд от древността; дава сведения за траките, като използва съчинения на гръцки писатели от елинистичната епоха.
Финикийците живеели на брега на Средиземно море и били чудесни пътешественици.В древността нямало по-изкусни моряци от тях. Успели да заобиколят Африка. Според Херодот пътуването им продължило три години.Есента слизали на брега, сеели пшеница, събирали реколтата и отново потегляли.
В Скандинавия живеели викингите В Скандинавия живеели викингите. Строели кораби и излизали в морето, за да търсят нови земи и богатства. Те открили о. Гренландия, а през X век достигнали Северна Америка и основали там първите поселения. По-късно пътят бил забравен и след пет столетия Колумб го открил повторно. дракар
Марко Поло Венециански търговец,пътешественик и откривател. Пропътувал Пътят на коприната до Китай и се срещнал с великия хан на Монголската империя. Открил остров Сипангу, дн.Япония. Неговите пътешествия са записани в „Милионът“ или "Пътешествията на Марко Поло".
За 28 години (1405-1433) китайски флот под командването на адмирал Чжън Хъ извършил седем големи експедиции, по време на които достигнaл до 35 страни в Тихия, Атлантическия и Индийския океан. Чжън Хъ командвал огромна за времето си флотилия, с която изминал над 50 000 км. В следващите 28 години адмиралът осъществил още шест експедиции до Източна Африка и Червено море. Той посетил над 30 страни и региони.
Индия винаги е била за европеиците приказна страна, пълна с чудеса и съкровища. Славела се с благовония и подправки. През 1487 г. португалският мореплавател Бартоломеу Диаш заобиколил най-южната точка на Африка и я нарекал нос Добра надежда.
Вашку да Гама открил морски път към Индия, заобикаляйки Африка Вашку да Гама открил морски път към Индия, заобикаляйки Африка. Експедицията му била отлично подготвена. Разполагал с четири бързи кораба, най-добрите навигационни прибори и опитен екипаж.Девет месеца след началото на плаването, през май 1498 г. , корабите акостирали в пристанището на Калкута. Местните благородници с любопитство слушали разказите на чужденците. За ориентиране в морето голяма роля имали навигационните уреди, включително и астролабията, с която се измерват височината на звездите над хоризонта.
Христофор Колумб е роден в Генуа през 1451 г Христофор Колумб е роден в Генуа през 1451 г. Изучавал мореплаване, география, математика. През лятото на 1492 г. каравелите "Санта Мария", "Ниня" и "Пинта" потеглили от пристанище Палос в търсене на нови земи. След два месеца акостирали на малък остров, който Колумб обявил за владение на испанската корона. До самата си смърт той бил уверен, че е открил морски път към Индия. Континентът е назован в чест на италианецa Америго Веспучи, който пръв се досетил, че това е непознат материк.
На 25 септември 1513 г. Васко Нунес де Балбоа станал първият европеец, успял да види Тихия океан. Той бил вдъхновен от откриването на Новия свят от Христофор Колумб и през 1500 г. тръгнал на първото си пътешествие като член на експедицията на Родриго де Бастидас.
Магелан е първият мореплавател, достигнал от Европа до Азия в западна посока, първият европеец, плавал в Тихия океан и първият, оглавил експедиция с цел обиколка на света. Въпреки че самият той умира преди завръщането в Европа, част от флота, организиран и ръководен от него през първата половина от пътуването, се завръща в Испания през 1522 г., успявайки да обиколи света.
През XVII век в просторите на Тихия океан навлезли холандците
През 1648 г. Семьон Иванович Дежньов открил пролив между Азия и Америка, през който се преминава от Северния ледовит океан в Тихия. През 1740 г. капитан- командор Витус Беринг повторил пътя на Дежньов, достигнал Северна Америка и открил Алеутските острови.
Джеймс Кук след десетилетия потвърдил точността на картите, съставени от Беринг. Той извършил три околосветси плавания и доказал, че Нова Зеландия са два острова, а не един. Изучавал Големия бариерен риф и нанесал на картата на Тихия океан стотици малки острови. Открил Хавайските острови, където и загинал.
За съществуване на континент в района на Южния полюс се досещали още древните учени. Търсели го и Абел Тасман, и Джеймс Кук. Материкът бил открит от руската експедиция под командването на Фадей Фадеевич Белинсхаузен и Михаил Петрович Лазарев. Двата кораба - "Восток" и "Мирни" достигнали бреговете на ледения континент през 1820 г. За пръв път човек стъпва на Антарктида през 1895 г. Днес там са разположени научно-изследователски станции на 24 държави.
Руският пътешественик Николай Николаевич Миклухо-Маклай изучавал коренното население на Югоизточна Азия, Австралия, Океания и Нова Гвинея. Написал е повече от 160 научни труда.
Руският пътешественик и натуралист Николай Михайлович Пржевалски е изследвал Централна Азия. По време на изследванията си открива нови животински видове - дива камила , коня на Пржевалски (прародител на съвременния кон), тибетска мечка.
Робърт Пири си поставя за цел покоряването на Северния полюс Робърт Пири си поставя за цел покоряването на Северния полюс. На 6 април 1909 г. заедно със спътника си Матю Хенсън и няколко ескимоса, достигат полюса с шейни, теглени от кучета. Робърт Пири
Южният полюс се намира в Антарктида, по-близо до Тихоокеанското крайбрежие. За пръв път е достигнат от норвежеца Раолд Амундсен на 14 декември 1911 г. На полюса се намира руската станция "Восток". Там е измерена наи-ниската температура на Земята - -89,9°.
Ливингстън (62° 36′ 00″ ю. г. ш. , 60° 30′ 00″ з. г. д Ливингстън (62° 36′ 00″ ю.г.ш., 60° 30′ 00″ з.г.д.) е антарктически остров в архипелага Южни Шетландски острови, Западна Антарктика, разположен между островите Гринуич и Сноу. Ливингстън е една от първите земи в Антарктика, открити от човека преди повече от 185 години (първата южно от 60° южжна ширина), а понастоящем част от острова е заета от българската антарктическа база Св. Климент Охридски.
Нос Уилямс Постоянната научна база Св. Климент Охридски е основана през 1988 г. край Южния залив.Близо до нея е разположена и испанската база.
Днес човекът изследва морските дълбини, покорява най-високите върхове и уверено навлиза в космическите пространства.