ФОНОЛОГИЧНО ПОЗНАНИЕ (ФП) И БЪРЗО АВТОМАТИЧНО НАЗОВАВАНЕ (БАН) – ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО, ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ И ДЕФИЦИТИ ПРИ ДЕЦА ОТ 4 ДО 7 ГОДИШНА ВЪЗРАСТ ПРОЕКТ ЗА ДИСЕРТАЦИЯ
Универсалност на фонологичното познание Фонологичното осъзнаване - "phonological awareness" - термин „чадър”, етикиращ всички нива на осъзнато познание на звуковите елементи в речта (Kim, 2004). Фонологичното познание е разбирането, че устната реч може да бъде разделена на по-малки съставни части, които могат да бъдат манипулирани (Torgesen & Mathes, 2000). В исторически план този концепт се появява в края на 1970 и началото на 1980- те години (Runge, Watkins, 2006).
Фонологично осъзнаване включва пет нива на езикови умения (римуване, фонемна идентификация, сливане, сегментиране и манипулиране), които следват последователна йерархия на развитие и попадат в континуум по степени на сложност (Chard & Dickson, 1999).
Фонологичното осъзнаване е единна познавателна способност, която се манифестира поведенчески чрез разнообразни умения С нарастване на възрастта децата стават чувствителни към все по-малките части на думите. Децата могат да идентифицират подобни и различни звукове преди да могат да манипулират с тях. Децата рафинират уменията си за придобита задача за ФП, едновременно с изучаването на следващо по-сложно ниво (Anthony, 2005).
Специфичност на фонологичното познание - спецификата на вокалите и хармония (Durgunoglu, Oney, 1999) - „началото” (onset) на думите в дадения език (Caravolas, Bruck, 1993) броя на фонологичните съседства — думи със звучащи подобно единици (Antony, 2005) лингвистични среди, където сричките са силно изразени (Cossu et al, 1988; Demont & Gombert, 1996; Durgunoglu &Oney, 1999) произносителната сложност на думите (Treiman et al, 1998)
Ограмотяване и фонологично познание Ограмотяване и фонологично познание ортографски отношения между звук и буква отношението между усвояването на четенето и развитието на фонологичното познание е реципрочна величина (Perfetti et al, 1987)
Бързо автоматично назоваване (БАН) комплексна интеграция на много процеси, свързани с познавателната, перцептивната и лингвистичната сфери (Denckla, Cutting, 1999) способност бързо да се възпроизведе говорния еквивалент на визуален стимул (Badian, 1997) определя се чрез Тест за бързо автоматично назоваване на цветове, обекти, цифри и букви (Rapid Automatic Naming Test - RAN; Denckla & Rudel, 1976)
Концепцията за БАН Geschwind и Fusillo (1966) изпробват способността за назоваване на цветове при страдащи от алексия без аграфия. Denckla и Rudel (1972) проверят назоваването на цветове при деца с неуспех в четенето. Clark и Uhry, (1995) установяват, че времетраенето за назоваване на стимули е различно с възрастта и е свързано със способността за четене.
БАН и фонологичното познание По традиция БАН се разглежда като част от фонологичната способност (Wagner, Torgesen & Rashotte, 1994). Някои аспекти на БАН - скоростта на протичане на процесите и чувствителността към времевата последователност на информацията - не могат да се обяснят само чрез фонологични процеси (Manis, 1999).
Теории за дефицита, включващи ФП и БАН Теории за дефицита, включващи ФП и БАН 1/ БАН и ФП служат за ранно и ефективно определяне на постижения по четене (Bowers 1991; Wolf, 1999). 2/Kim (2004) - има значителна връзка между ФП, БАН, посоката на очните движения и плавността на четене. 3/ Berninger и Busse (1999) установяват корелация между ФП, двигателния орален контрол, вербалната работна памет и бързото назоваване. 4/ Хипотезата за двойния дефицит (“Double-Deficit Hypothesis” - Wolf, Bowers, 2000) - наличието на корелация между ФП и БАН. 5/ Хипотеза за тройния дефицит (Badian 1997) - добавя се важността на ортографските фактори. 6/ Shtereva (2008) - ФП се подобрява с нарастване на възрастта; ФП и БАН не са пряко асоциирани.
Психолингвистичната концептуализация на развитието на ФП има принос за преценката на фонологичното осъзнаване на децата, играе роля при диагностиката на познавателните постижения, определя насоките на ранната интервенция при дислексия и води до разработването на емпирично основани терапевтични програми. В българската научна литература, въпреки многобройните изследвания на детската реч (Георгев, 1913; Манова-Томова, 1965; Колева, Даскалова, 1988; Стоянова, 1992, 2006; Попова, 2006, Ценова- 1996, 2001, 2008) няма конкретни данни за развитието на фонологичното познание. В нашата логопедична практика все още се ползват почти директно данни, касаещи предимно усвояването на руската фонологична система (Лалаева, 1997; Левина, 1968; Волкова, Шаховская, 2000), които не отразяват особеностите на българския език и са обсипани с многозначни и концептуално неприложими термини.
Да се изследва развитието на ФП на българските деца. Цели на изследването Да се изследва развитието на ФП на българските деца. Да се изработи адекватен инструмент за проучване компонентите на ФП и техния континуум по- степени на сложност. Да се определи ефекта на ФП и БАН, като променливи величини. Да се разгледа взаимовръзката между ФП и БАН от гледна точка на структурата на изследваното явление. Да се идентифицират децата с прояви на дефицит и да се предложат съответни перспективи за терапевтично въздействие.
Хипотези на изследването Фонологичното осъзнаване при българските деца се характеризира с обща последователност на развитие. Нивото на усвояване на ФП и БАН се повишава с нарастване на хронологичната възраст. Нивото на фонологичното осъзнаване при момичетата е по-високо от това при момчетата. Децата се затрудняват повече при задачите за „възпроизвеждане”, отколкото - за „разпознаване”. Най-лесна е идентифицирането на начална фонема, после на крайна и най-накрая на междинна. ФП и БАН не са пряко асоциирани - те не се сливат в единен фактор. Децата с ниски резултати не са хомогенна група.
Контингент на изследването В изследването са включени 137 деца на възраст между 4 и 7 години (72 момчета- 53% и 66 момичета- 47%): - втора (49 деца- 36%); - трета (39 деца- 28%); - четвърта (49 деца- 36%) група. Децата са подбрани на случаен принцип - българският език е основен; - нямат специални образователни потребности.
І. РИМУВАНЕ Тест 1: Разпознаване на рима Тест 2: Възпроизвеждане на рима
ІІ. КЛАСИФИЦИРАНЕ Тест 3, 4, 5: Идентификация (фонема) Тест 6, 7: Категоризация (фонема) Тест 8, 9: Възпроизвеждане на класифициране
ІІІ. МАНИПУЛИРАНЕ Тест 10 и 11: Разпознаване на манипулиране (сричка/фонема)
ІV. СЛИВАНЕ Тест 12 и 13: Разпознаване на сливане (сричка/ фонема)
V. СЕГМЕНТИРАНЕ Тест 14, 15 и 16: Разпознаване на сегментиране (изречение/сричка/фонема)
VІ. БАН Тест 17, 18: БАН (цветове) и БАН (предмети)
Използвана е програмата SPSS 15.0 Статистически анализ Използвана е програмата SPSS 15.0 еднофакторен дисперсионен анализ (ANOVA) класически факторен анализ по метода на главните компоненти (Rotated Component Matrixa) и Варимакс ротация (Varimax Rotation) анализ на корелационните зависимости и оценка на статистическата значимост на данните чрез хи-квадрат на Пирсън (2).
Основната цел на това изследване –изследване на ФП на българските деца и изработване на адекватен инструмент – е постигната Потвърдиха се следните предположения: При българските деца ФП се характеризира с обща последователност в развитието; Нивото на усвояване на ФП и БАН се повишава с нарастване на хронологичната възраст; Изследваните деца изпитват по-големи затруднения при изпълнение на задачите за „възпроизвеждане”; Най-лесно е класифицирането на началните фонеми в думите, следвано от крайните и междинните; ФП и БАН са отделни фактори; Децата с ниски резултати не са единна група. Не се доказа, че ФП при момичетата е по-високо от това на момчетата.
Развитие на фонологичното познание на българските деца
Отношение между ФП и БАН ЗАДАЧИ КОМПОНЕНТИ 1 2 КЛАСИФИЦИРАНЕ СЕГМЕНТИРАНЕ МАНИПУЛИРАНЕ СЛИВАНЕ РИМУВАНЕ БАН(предмети ) БАН(цветове) .939 .894 .881 .845 .736 -.374 -.108 -.208 -.154 .901 .613
Определяне на децата в риск БАН ВИСОКИ НОРМА НИСКИ ФП Брой 19 6 Процент 0% 14% 4.4% 11 62 10 8.1% 45.6% 7.4% 9 17 2 6.6% 12.5% 1.5%
Насоки за бъдещи изследвания Стандартизиране на теста като точен инструмент при диагностиката на ФП и БАН за деца в ПУВ Изследване на връзката между четенето, ФП и БАН при българските деца Изследване на интеракцията между ФП, с например, речниковия фонд, паметта и/или езиковите умения на децата
Дискусия и препоръки във връзка с практиката Преценка на развитието и разработване на програми за стимулиране на развитието на ФП на децата в ПУВ Структуриране на терапевтични програми за децата, които манифестират дефицити във ФП и БАН Осмисляне на важността на ранното въздействие при деца с риск от дислексия Представен е терапевтичен модел (PACT) Очертани са насоки за практическа работа с рими