Доц. Д-р Невяна Фесчиева МУ Варна Научните изследвания в областта на Общественото здравеопазване в България – проблеми и перспективи Доц. Д-р Невяна Фесчиева МУ Варна

“Общественото здравеопазване е наука и изкуство за предотвратяване на заболяванията, удължаване на живота и промоция на здравето чрез организираните усилия на обществото.” Winslow (1920)

Основни задачи на Общественото здравеопазване Оценка –и мониториране на здравето на отделни групи и населението като цяло... Формулиране на политика – в сътрудничество с обществото и местните власти, с цел успешно решаване на идентифицираните проблеми. Осигуряване – на достъп до адекватни и ефективни грижи за цялото население, включващи промоция на здраве и дейности за профилактика на заболяванията както и оценка на ефективността на грижите. Институт по медицина (1988)

Цикъла на здравната политика Безусловна необходимост от научни изследвания във всеки цикъл на здравната политика

България – страна в дълбок социално-икономически преход в условия на естествен експеримент, даде уникален шанс на научните изследвания (НИ) в Общественото Здравеопазване:

Да се направи оценка на промените в здравното състояние на цялата популация и отделни нейни групи; Да се оцени влиянието на детерминантите на здравето върху здравните индикатори на популационно и индивидуално ниво; Как се конкурират по влияние социално икономическите фактори и индивидуалното здравно поведение – кои са лимитиращи/потенциращи условия? Кои здравни индикатори са най-чувствителни на социално икономически промени, при кои групи и в каква степен? Какви предиктори на влошено/подобрено здраве могат да бъдат разкрити и какво място да заемат в развитието на националната политика? Кои са здравните неравенства в съвременното общество (град/село; социални позиции; регионалност; етнически малцинства; вид заетост и т.н.)?

Как отговориха българските изследователи на предизвикатеството: “Здраве в преход”?

По тематика Очаквания: Да бъде обвързана с приоритетите на здравето на нацията, здравната политика и потребностите на практиката. Реалност: Големият поток НИ към: - здравната реформа - потребности, параметри, мениджмънт на здравната система, на лечебните заведения - Проблеми на обучението по ОЗ, както и на медицински специалисти, Рискови фактори за социално значими заболявания (ССЗ), СИНДИ; Икономически проблеми на здравеопазването

Силно превалиране на тематика по управление на здравната служба над проучванията на здравни индикатори и здравни детерминанти

Липсват мащабни проучвания, които да отговорят на здравните предизвикателства на прехода (изкл. изследователската част на СINDI) Малко са проучванията, които успяват да “хванат” момента. Примери: Нискотегловни новородени; затлъстяване при ученици; смъртност сред селските жители, социално-здравни неравенства, др.

Нискотегловност и началото на социално-икономическия преход: Първо повишаване в периода 1991-1993г. Промяна на репродуктивния модел: “отложени раждания в по-високите социални и образователни групи; увеличаване на ранната раждаемост” Ниското образование става предиктор на бедност и/или недостатъчно добри условия на живот в бъдеще.

Методическите подходи – гарантират ли адекватен отговор на проблемите на прехода? Слабости: - Липсващи или неясни хипотези - Ограничено използване на по-задълбочени статистически анализи. Предимно дескриптивен характер на проучванията Пренебрегване на епидемиологичните проучвания Недостатъчни проучвания от типа разход-полза

Причини: - Липса или неадекватно финансиране на изследователската работа в ОЗ, което води до стеснение на обектите, подходите и приложените методи; - Понижено внимание към методологичните аспекти на изследванията.

Изследователски потенциал Къде са изследователите? - в центрове, факултети, катедри по ОЗ/Социална медицина? - в клиники/катедри в медицинските ВУЗ - в институти и центрове на БАН - в частни ВУЗ

Подготовката за НИ Специализации в чужбина, участие в международни семинари, издания, членство в международни организации и мрежи. Роля на международните проекти. Връзки и сътрудничество между изследователите/институциите в България; наличие на общи изследователски проекти; Кандидатстване за финансиране пред външни организации. Увеличаване на капацитета? Кой оценява НИ?

Трудности и бариери Минимално/липсващо финансиране Претовареност с учебна работа във факултети и катедри Предимно количествена оценка на изследователската работа в първичните звена Изоставане в подготовката в областта на епидемиологията

Къде се публикува научната продукция по ОЗ Увеличен брой български списания и възможности за публикация В международни списания – малък брой публикации (90% в колаборация с международни специалисти); 20 публикации за 15 год. във водещи международни списания. В книги-материали от конференции и конгреси (доста участия и в чужбина)

Честота на публикации 1991-2001 Източник: Dr John Powles, Oктомври, 2006

Посоки за преодоляване на проблемите Укрепване на връзките между изследователи и изследователски институции в РБ. Обединяване около приоритетите очертани от новата здравна стратегия Засилване интереса на политиците към доказателствена база за взимане на решения Създаване на мрежи – изследване, проекти за практическо решаване на проеблеми, проекти в ОЗ.

По -добро финансиране кандидатстване пред международни институции; Участие пред национални фондове; Ролята на МЗ и МОН; Преодоляване затвореността на отделните факултети и катедри и отношението вътре в самите университети към проблемите на ОЗ;

Разширяване на капацитета на изследователите: - обучение - акцент към епидемиология и статистика, - Стимулиране и развитие на обучените по международни проекти кадри - Повишаване потенциала за разработване на проекти. Повишаване на стандартите (вкл. и на списанията); ефективна научна критика.

“ Научно изследване означава систематичен подход, включващ планиране, тестване и оценка с цел формиране на нови и обогатяване на съществуващите знания." CDC October 4, 1999 Guidelines for Public Health Research

Можем ли? ДА! УСПЕХИ!!!