Български военоморски сили 130 години

12 август 1879 - началото Дунавска флотилия, създадена в Русе – първообраз на съвременните ВМС: 4 парахода;  7 парни катера; 1 шхуна;  1 баржа; 5 гребни лодки, подарени от Русия. Първи набор: 145 български военни моряци, обучавани от 9 руски офицери, 54 подофицери и матроси. В цариградския вестник "Зорница" по повод освещаването на подарените кораби на 31 юли 1879 г. се описва историческото тържество в Русе. Вестникът отбелязва и следното: "В същата тая минута Варна е била също зрителка на подобна сцена при освещението на вапора "Таман". Съдбата му засега остава загадка. Неговото съществуване е документирано само два дни след освещаването му във Варна, в началото на дописката гордо е заявено "България е морска сила!" и той трябва да бъде прибавен към корабния състав на подарения флот, колкото и кратко време да е бил българско притежание. Параходът "Таман", който по-късно се установява в Цариград като кораб с дипломатическа мисия. По ИВАН АЛЕКСИЕВ

Началото Първи командири: Капитан-лейтенант Александър Конкеевич (1879-1882); Капитан-лейтенант Зинови Рождественский (1882-1885)

9 януари 1881 Машинна школа, открита в Русе – предшественик на днешното Морско училище, подготвя флотски техници Зданието, където са се помещавали класните стаи на Морското училище в Русе през 1881 и следващите няколко години

Първият кораб Параходната яхта “Александър I” Първият кораб, който България закупува след Освобождението. На 15 май 1883 г. яхтата, произведена в Марсилия, застава на русенския кей. Тя е с 350 т водоизместване, а главните й размери са: дължина 61 м, широчина на корпуса при мидела 8 м, а при долапите - 13 м. Яхтата има метален корпус и палуба от бук. Рангоутът се състои от фок и гротмачта. Главният двигател е парна машина тип “Компаунд”, захранвана с пара от два котела с 5 атм. работно налягане. При пълен ход машината развива 55 к. с., като разходът на въглища за един час достига 500 кг. Двадесетте тона гориво, които приема в четири въглищни бункера, осигуряват 40-часово непрекъснато плаване на кораба при развиване на скорост 14 км/ч по течението и 9 км/ч срещу течението. Двете димови тръби и двете странични колела с диаметър 5,80 м, всяко от които с по 14 лопати, придават внушителен вид на кораба. Впрочем той наистина е един от най-красивите и бързоходни кораби на река Дунав по това време. В случай на нужда е предвидена възможност да се монтират на палубата му две малокалибрени оръдия. През Сръбско-българската война яхтата извършва транспортна дейност. Тя редовно плава между пристанищата Русе, Свищов, Лом, Видин, Галац, Рени и др., като извършва 35 рейса, пренасяйки войски, боеприпаси, продоволствия и др. На 9 август 1886 г. екипажът на яхтата взема участие в детронирането на княз Александър Батенберг, като след арестуването му е превозен с нея до пристанище Рени и предаден на руските власти. До 1888 г. корабът е пропътувал вече 11 000 морски мили по Дунав и до руските черноморски пристанища Одеса и Севастопол. “Александър I” е потопен заедно с другите кораби от флотилията през 1913 г. край Русе, а след това изваден, почистен и ремонтиран. След завършване на военните действия корабът е предаден на русенското пристанищно управление, което през 1914 г. го бракува.

4 ноември 1883 Морски музей, създаден към Дунавската флотилия в две зали на тогавашните флотски казарми в Русе с няколко стотин предмета Зданието, в което се е помещавал първият Морски музей. В него са живеели възпитаниците на унтер-офицерската морска школа до 1920 г.

2 декември 1883 Хидрографска служба - първата у нас хидрометеорологична служба, създадена към флота в Русе

Хидрографският кораб „Адмирал Бранимир Орманов” През 1896 г. е извършено първото българско хидрографско заснимане на Бургаския залив във връзка с плановете за устройването там на военноморска база. От 1902 до 1908 г. под ръководството на лейтенант Неделчо Недев е разработена карта-план на Варненския залив, отпечатана през 1909 г. На 18 юни 2008 г. хидрографският кораб „Адмирал Бранимир Орманов” (с досегашен бордови номер 401) от състава на дивизиона кораби със спомагателно назначение на Военноморска база Варна спусна българския военноморски флаг завинаги. Плавателният съд бе предаден на специализираната агенция към Министерството на отбраната за продажбата му. Кърмовият му флаг и корабната камбана са предадени на директора на Военноморския музей д-р Мариана Кръстева за съхранение. Хидрографският кораб „Адмирал Бранимир Орманов”

Хидрографският катер на Военноморска база Варна Електронните карти на Варненския и Бургаския залив. Хидрографският катер на Военноморска база Варна

28 февруари 1884 Флотски духов оркестър с капелмайстор Франц Минарик и 22-ма музиканти.

До сега представителният духов оркестър на флота е имал 16 диригенти и днес има 29 оркестранти. Класиран е на второ място в Европа на юбилейния 40-ти Международен фестивал на военните духови оркестри в Монс, Белгия.

БОЙНА СЛАВА Сръбско-българска война 1885: Разузнаване, снабдяване, транспортиране; Катерът “Мотала” пленява два противникови кораба по р. Дунав; “Голубчик” занася известието за края на войната в обсадения, но непревзет Видин. Историята на „Голубчик”: 31 март 1880 г. Руският император Александър ІІ дал разрешение да се замени шхуната „Келасура” с парахода „Голубчик”. Фактически тя била осъществена предния ден когато „Келасура” пристигнала в Одеса под български флаг. Това предизвикало изблик на възторг и умиление сред местното българско население. Сдаването на кораба станало в Николаев на 21 април 1880 г. След войната и оттеглянето на руските офицери, командването на Дунавската флотилия е поето от българин – капитан Симеон Ванков (по-късно генерал-майор).

12 ноември 1897 Дунавска флотилия с щаб в Русе и Военният флот се разделя на Дунавска флотилия с щаб в Русе и Морска част с щаб във Варна Като пункт за базиране на кораби от военния флот на България, Варна влиза в морската ни история още преди официалното тържество в Дунавската флотилия на 12 август 1879 г., защото тук вече са плавателните съдове на Портовото капитанство. Институционално Морската част с щаб във Варна е създадена на 12/24 ноември 1897 г. с началник капитан II ранг Пол Пишон - ръководител на френската военноморска мисия у нас. От тук нататък всичко, което "прохожда" или "проплава" в историята на българските ВМС сили до средата на ХХ век, е свързано с пункта за базиране Варна. От 1898 до 1917 г. във Варна се базира учебният крайцер "Надежда" - най-големият ни военен кораб до 1947 г. Така още в началото на ХХ век база Варна се утвърждава като цитадела на военноморската ни сила, а в периода между двете световни войни - и като хранилище на флотските ни традиции. Тези две характерни черти за първото ни флотско съединение се доразвиват по време на Втората световна война и в следвоенните години, когато достига връх както в количествено, така и в качествено отношение. Тук служат най-големите бойни кораби в нашата военноморска история - ескадрените миноносци "Железняков" и "Георги Димитров", тук се възстановява българското подводно плаване, поставя се началото на бреговите ракетни части. Военноморска база - Варна, през 1945 г. Ескадрен миноносец "Георги Димитров“ – 1950,1952, През целия период от 1897 до 2007 г. Военноморска база - Варна постепенно се развива в унисон със задачите, изпълнявани от българските ВМС сили в интерес на националната сигурност на страната ни. Днес тя има разгърната структура, чиито основни корабни и брегови подразделения изпълняват най-важните задачи за отбраната на морския бряг и водните граници на България, както и за защита на националните ни морски интереси извън териториалните води на държавата. Ескадрен миноносец "Георги Димитров“ – 1950,1952, "Железняков"

21 ноември 1897 Флотски арсенал, създаден във Варна като работилница към Морската част

19 април 1898 Минна част, създадена към Черноморския флот във Варна ДИВИЗИОН МИНОЧИСТАЧНИ КОРАБИ Дивизион миночистачни кораби се явява достоен продължител на традициите на миночистачните сили на военния флот на България. На 19 април 1898 г. към Морската част в база Варна се създава Минна част, която има за задача да организира активна и пасивна минна отбрана на Българското черноморие. Тя осигурява постановката на първото ни ефективно минно заграждение, с което е постигната втората българска морска победа - на 25 февруари 1916 г. е потопен руският контраминоносец "Лейтенант Пущин". Пред база Варна е и първото бойно миночистене в нашия флот, а на 26 септември 1916 г. са дадени и първите жертви при тази опасна мисия. По време на Балканската и Първата световна война Минната част поставя и обезврежда стотици мини. По време на Втората световна война най-необходимият клас кораби за нашия флот на Черно море са миночистачите. За периода от септември 1944 г. до октомври 1948 г. в операционната зона на ВМФ са обезвредени 1277 морски мини. Загиват моряци - миньори, чиито имена са издълбани на паметната плоча в района на поделението. В знак на почит към техния героизъм корабите от дивизиона получават имената на свои предшественици - миночистачи (кораби и офицери), участвали във войните. До 1944 г. Във Военноморска база - Варна, съществуват различни миночистачни формирования - от минна рота до Минна флотилия. През 1961 г. Военноморска база - Варна, разполага с 14 миночистачни кораба от различен тип. На 30 септември 1970 г. е създаден Дивизион базови тралчици. Тогава дивизионът се състои от два кораба, които постепенно, до 1985 г., се попълват до шест единици: "Искър", "Цибър", "Добротич", "Капитан-лейтенант Евстати Винаров", "Капитан-лейтенант Кирил Минков" и "Капитан I ранг Димитър Паскалев". От 1 септември 1992 г. поделението се преименува в Дивизион миночистачни кораби. В неговите редици се вливат и рейдови миночистачи. Всяка година кораби от дивизиона извършват бойно миночистене, за да гарантират чистотата на фарватерите в български териториални води край Северното Черноморие. От 1991 г. Дивизионът миночистачни кораби активно участва в редица учения по инициативата "Партньорство за мир", както и в двустранни учения с гостуващи военни кораби на страни от региона и членки на НАТО: "Кооператив Партнър", "Бриз", "Синият Дунав". Продължавайки делата на моряците - миньори от войните, екипажите се явяват гарант за безопасното корабоплаване в акваторията на Черно море. “Цибър” “Искър” "Капитан-лейтенант Кирил Минков"

18 ноември 1898 Крайцерът “Надежда” е включен в състава на военния флот 1910 1911 1917 Крайцерът "Надежда" е учебно-боен и поради различни обективни и субективни причини на практика не взема участие в никакви бойни действия.

13 януари 1899 Военноморски флот с управление във Варна Създаден с обединяването на Дунавската флотилия и Морската част

на българския военен флот 13 януари 1899 Създаден Щаба на българския военен флот Първият началник на Щаба на Флота капитан І ранг Васил Хитров Щабът на Флота по времето, когато началник на Флота е капитан І ранг Пол Пишон Централната сграда на Щаба на Флота днес

31 декември 1899 Военноморски клуб, създаден във Варна

1907 – 1908 Началото на ударните сили на флота - шестте торпедоносеца тип „Дръзки”: “Смели”  “Храбри” “Дръзки”  “Шумни” “Летящи”  “Строги” 23 август 1907 г. Във Варна са спуснати на вода и са издигнати бойните флагове на първата група торпедоносци „Смели”, „Храбри” и „Дръзки” (97,5-тонни). Те са доставени от Франция и са от съвсем нова серия „Торпильор І клас 340”, усвояването на които във френския флот започва само година по-рано. В началото на 1908 г. са доставени другите три торпедоносеца – „Строги”, „Шумни” и „Летящи”. Няма данни за мотивите, с които са избрани имената на борда. Най-вероятното обяснение е свързано с бойното им предназначение и с надеждите, които се възлагат на тях. Това са първите български бойни кораби на Черно море в историята на Третото българско царство. “Строги” “Смели” Торпедоносецът "Шумни" и учебният крайцер "Надежда" в навечерието на Балканската война.

12 февруари 1910 Брегова артилерия, създадена в местността “Св. Никола” край Варна На 11/24 октомври 1912 г. при престрелка с турския крайцер "Меджидие", бреговата ни артилерия получава бойното си кръщение.

24 юни 1911 Начало на свързочното дело Радиостанция “Телефункен” е монтирана на крайцера “Надежда”

10 март 1912 Морски специални школи за подготовка на средни технически кадри за флота се откриват във Варна

Миноносецът “Дръзки”торпилира турския крайцер “Хамидие” Бойна слава 21 ноември 1912 най голямата морска победа на Българския военен флот Миноносецът “Дръзки”торпилира турския крайцер “Хамидие” “Дръзки” – 1935 Част от екипажа на торпедоносеца "Дръзки" се снима за спомен през 1913 г. пред пробития от снаряд на "Хамидие" димоход. Оригиналът на снимката се съхранява във Военноморския музей. Този наш кораб получава радиостанция по време на Първата световна война.

1 януари 1915 Беломорска част, създадена към Военноморския флот

Българският флаг е вдигнат на 25 май 1916 Начало на подводното плаване Българският флаг е вдигнат на “Подводник № 18” Подводник № 18 се завръща от боен поход. “Слава” ДИВИЗИОН ПОДВОДНИЦИ През Първата световна война немски подводници, базирани в български пристанища, изпълняват бойни задачи в западната част на Черно море. През 1916 г. е постигнато споразумение с немското правителство за предаването на едната от тези подводници на българския военен флот. Тържественото приемане на Подводник № 18 от флота се извършва в пристанището на двореца "Евксиноград" на 25 май 1916 г. Така България става деветата страна в света с подводни сили. Подводницата изпълнява първите си бойни задачи под български флаг в периода 4-5 юли 1916 г. Съгласно клаузите на Ньойския мирен договор (1919 г.) България няма право да притежава подводен флот. В периода между двете световни войни българският военен флот полага много усилия за попълването на състава си с подводници. През 1936 г. е вдигната от морското дъно потъналата през Първата световна война немска подводница УБ-45. Поради финансови проблеми тя не е възстановена като учебно-боен кораб. Възстановяването на нашия подводен флот започва след края на Втората световна война. През периода 1948-1954 г. български военнослужещи (офицери, старшини и матроси) се обучават на подводници в състава на Военноморския флот на СССР. На 18 август 1954 г. с празнична церемония във Военноморска база - Варна, над три подводници тип "Малютка" е вдигнат български флаг. През 1958 г. дивизионът получава две по-модерни подводници, проект 613. С тях за първи път в своята история българските подводничари започват да носят продължителна дозорна служба извън териториалните води. Нов етап в развитието на дивизиона започва през пролетта на 1972 г., когато са получени две подводници проект 633. Важен момент в развитието на българския подводен флот настъпва с приемането на още две подводници в периода 1983-1985 г., след което до 1990 г. в българския Военноморски флот едновременно действат четири от общо десетте, експлоатирани досега подводници у нас. Поради новата военнополитическа и икономическа обстановка след 1990 г. две от подводниците са изведени от експлоатация. През 1993 г. се провежда международното учение "Спасение -93", където турски кораб взаимодейства с българска подводница, а през юли 1994 г. българска подводница участва в учение на турските ВМС. През 1997 г. акумулаторната батерия на подводницата "Надежда" изчерпа своя експлоатационен лимит. В резултат от тогава подводницата не може да изпълнява задачи на море и се използва като тренировъчна. Батерията на подводницата "Слава" беше подменена с нова, тип "Варта", през 1998 г. На подводниците за първи път в нашите ВМС бяха назначени професионални кадрови моряци и през 2000 г. екипажите вече са само от кадрови военнослужещи. През пролетта на 1999 г. "Слава" участва в тренировъчно упражнение в наши води с италианския спасителен кораб "Антео"; в следващите години тя взаимодейства с кораби от румънските ВМС. През май 2005 г. "Слава" и аварийно-спасителният кораб "Протео" проведоха съвместна тренировка по спасяването на аварирала подводница, а през пролетта на 2007 г. тази задача бе изпълнена от двата кораба в открито море.

Първи десант на Военния флот 5-7 септември 1916 Първи десант на Военния флот на Добруджанския бряг. На 5 септември 1916 г. е извършен и първият ни морски десант с първото поделение на морската пехота - Портовата дружина.

1 май 1917 Начало на морската авиация Самостоятелна българска Водохвърчилна станция се сформира във Варна.

20 май 1923 Морският музей се премества в сградата на Девическата гимназия във Варна и експозицията му е осветена.

Част от колекцията "Корабни модели" Яхта "Кор Кароли". С нея капитан Георги Георгиев става първият българин, извършил околосветско самотно плаванепрез 1976-1977 г. Кораб-музей "Дръзки", известен с успешната си торпедна атака срещу турския крайцер "Хамидие" на 7 срещу 8 ноември 1912 г. От 1955 г. той е част от ведомството на Министерство на народната отбрана. От 1968 г. е филиал на НВИМ. Военноморският музей поддържа две основни експозиции. Едната, посветена на историята на българския военноморски флот, а другата - на водния транспорт. При преместването на Музея във Варна експозицията съдържа 495 експоната, разпределени в 6 раздела: Корабоплаване, Минно дело, Водолазен отдел (морско дъно), Водосамолетна авиация, Риболов, Общо-исторически отдел. Музеят се помещава в сграда на бул. "Приморски" № 2, в Морската градина. Новата му експозиция е открита на 11.VІІІ.1956 г. Оформя се и паркова експозиция с колекции военноморска техника. През 1957 г. в специално бетонно корито е поставен най-ценният музеен експонат торпедоносец "Дръзки" - герой от Балканските войни. Историята на флота се проследява чрез музейните експонати, снимки и документи от древността до наши дни. Експозицията обхваща 416 кв. м. площ в 12 зали. Посетителят има възможността да разгледа най-богатата колекция на корабни модели у нас, колекции от мини, котви, оръдия, отличия (ордени и медали), униформи, художествени произведения и др. Освен това са показани три военни кораба, яхтата "Кор Кароли" на капитан Георги Георгиев - първият българин обиколил самостоятелно света, два вертолета от Вертолетната ескадрила на ВМС и много други. В момента сградата му все още се ремонтира. Общо от откриването на експозицията през 1923 г. до 2000 г. Военноморският музей е посетен от над 6 000 000 човека. Във фондовете на музея се съхраняват над 100 000 музейни експоната, разпределени в 15 сбирки. Фотонегативният фонд на музея притежава над 3000 филма. През 1959 г. ВММ - Варна става инициатор и организатор на първите в България подводни археологически изследвания в района на нос Калиакра. От 1968 г. е филиал на НВИМ. Военноморският музей поддържа две основни експозиции. Гордост на музея е библиотеката му. Тя разполага с близо 10 000 книги и над 4 000 периодични издания. ВММ се утвърждава и като научноизследователски център по проблемите на военноморската и морска история. От 1994 г. ВММ е приет за член на Световната организация на морските музеи.

1 октомври 1934 Начало на военноморската периодика Излиза първи брой на в. “Морски преглед”

29 април 1941 Беломорски флот е сформиран за втори път в Кавала.

15 декември 1944 Военноморска база е сформирана в Бургас. Военноморската база в Бургас днес

“Анатолий Железняков”. 28 януари 1948 Български флаг е вдигнат на ескадрен миноносец “Анатолий Железняков”. Два големи и десет малки преследвача на подводници са получени от Съветския съюз.

Български флаг е вдигнат на 20 февруари 1950 Български флаг е вдигнат на ескадрен миноносец “Георги Димитров”.

18 август 1954 Създаден е Дивизион подводници.

плава за първи път извън Черно море. 20 януари 1957 Ескадрен миноносец “Георги Димитров” плава за първи път извън Черно море.

Морска вертолетна ескадрила. 14 октомври 1959 Създадена е Морска вертолетна ескадрила.

спасява от гибел кораба, на който служи, 4 март 1965 Старшина I степен Димитър Ат. Димитров спасява от гибел кораба, на който служи, с цената на живота си

Първи поход в Средиземно море 10-15 май 1969 Първи поход в Средиземно море на отряд кораби (стражеви кораби “Дръзки” и “Смели”, миночистачи № 21 и № 22). Стражеви кораб "Смели" в Средиземно море През 2003 г. "Смели“ става флагмански кораб на БЛЕКСИЙФОР. "Бодри" отново е в "Черноморско сътрудничество" и в "Бриз". През 2004 г. "Смели" е първият български боен кораб, който се включва в операцията на НАТО в Средиземно море "Актив Индевър", а "Бодри" се завръща за пети пореден път с отлична оценка от "Черноморско сътрудничество", а след това е равностоен партньор в двустранните учения с флагмана на Шести флот на САЩ в Средиземно море "Ла Сал" и с белгийската фрегата "Вилинген". Военноморска база - Варна, поема основната част от домакинството на "Кооператив партнър" - последната версия на учението на НАТО, в което участват над 5000 военни моряци.

29 септември 1970 Бригада леки сили се формира в Созопол. 10-и дивизион "Леки сили" Включва 5 кораба - "Мълния", 3 от "Оса"ІІ и 1 "Оса"І “Мълния”

31 юли 1971 Средно старшинско военноморско училище /от 1981 г. – Мичманско средно военноморско училище/ е създадено.

Стефан Михалев Димитров 7 декември 1973 Старши матрос Стефан Михалев Димитров загива при спасяване от пожар кораба, на който служи.

Военноморският флот е преименуван на 19 август 1991 Военноморският флот е преименуван на Военноморски сили.

Учебен център за подготовка на новобранци за ВМС. 19 септември 1996 Създаден е Учебен център за подготовка на новобранци за ВМС.

Асоциация на възпитаниците на Морско училище 10 октомври 1997 Асоциация на възпитаниците на Морско училище е учередена във Варна.

Фондация “Български ВМС” 16 януари 1998 Фондация “Български ВМС” е учередена във Варна.

на командващите военноморските сили на 9-11 април 1998 Втора среща на командващите военноморските сили на Грузия, Румъния, Русия, Турция, Украйна и България във Варна.

2 април 2001 България и други Черноморски страни подписват споразумението BLACKSEAFOR.

Българските военноморски сили 18 май до 14 ноември 2001 Българските военноморски сили получават нови бойни знамена.

Създадена е Военноморска учебна база. 1 септември 2001 Създадена е Военноморска учебна база.

Среща на Черноморските командващи. 2-3 април 2003 Среща на Черноморските командващи.

България е пълноправен член на НАТО. 2 април 2004 България е пълноправен член на НАТО.

23 април до 26 май 2004 Фрегатата "Смели" и спомагателен кораб "Атия" участват в операция на НАТО "Active Endeavour" в Източното Средиземноморие.

18 юни до 2 юли 2004 Българските военноморски сили за четвърти път са домакин на учението на НATO COOPERATIVE PARTNER.

Военноморският флаг е вдигнат на 21 октомври 2005 Военноморският флаг е вдигнат на Фрегата "Дръзки".

участва пълноценно и функционално 10 септември - 10 октомври 2006 Фрегата "Дръзки" участва пълноценно и функционално в операцията на НАТО "Active Endeavour".

10 октомври - 15 декември 2006 Фрегата "Дръзки" участва във първата военноморска мисия на ООН "UNIFIL MAROPS" за подпомагане на Ливанското правителство, което е и първото участие на Българските ВМС в задгранична мисия.

Военноморски музей – Варна, и Добринка Христова Специални благодарности на: Военноморски музей – Варна, Д-р Мариана Кръстева и Добринка Христова Инж. Иван Алексиев Капитан II ранг от резерва, д-р Атанас Панайотов

Други източници: http://www.airgroup2000.com http://www.maritimequest.com bgarmy.eamci.bg vimpel.boinaslava.net http://www.morskivestnik.com http://www.naval-acad.bg http://www.md.government.bg http://www.militarymuseum.bg