Ернст Теодор Амадеус Х о ф м а н Ернст Теодор Амадеус Х о ф м а н (1776 – 1822)

Ернст Теодор Амадеус Хофман, по-известен с инициалите си Е. Т. А Ернст Теодор Амадеус Хофман, по-известен с инициалите си Е.Т.А. Хофман е немски писател, композитор, диригент и музикален критик, художник – живописец, график и карикатурист.

Роден е на 24 януари 1776 г. в Кьонигсберг в семейство на адвокат Роден е на 24 януари 1776 г. в Кьонигсберг в семейство на адвокат. След развода на родителите му през 1778 г. остава при майка си, но на практика е възпитаван от своя чичо - той отрано развива у Хофман вкус към фантастичното и мистичното, което по-късно се отразява върху литературното му творчество.

През 1800 г. Хофман завършва право в Кьонигсбергския университет и става държавен чиновник. Свободното си време посвещава на изкуството. За кратко време е капелмайстор в Дрезден (1813-1815 г.). Държавната служба му осигурява достатъчно доходи и свободно време, за да се занимава с нещата, които са му близки - компенсира с мащабното си творчество, най-вече литературно.

Хофман получава първите си музикални познания от чичо си Хофман получава първите си музикални познания от чичо си. По-късно младият Хофман взема уроци на орган, учи се на композиция. В периода 1807-1813 г., докато е на държавна служба във Варшава, организира там музикално общество и симфоничен оркестър. Работи в музикалните театри на Берлин, Дрезден, Лайпциг. През живота си Хофман публикува много музикални статии, издава и собствени произведения. Днес Хофман е почти неизвестен като композитор, въпреки че самият той се възприема именно като такъв.

Хофман отделя много внимание на изобразителното изкуство, създава живописни и графични творби (автопортрети), от които днес са запазени твърде малко. В тази сфера получава приживе признание като театрален декоратор, но и тук наличните данни за творчеството му са оскъдни.

Безспорно Хофман изявява творческия си талант най-вече в областта на литературата. Пише предимно разкази, приказки и кратки новели. Сред тях по-известни са „Принцеса Брамбила”, „Избор на невеста”, „Майстор Мартин-бъчваря и неговите калфи”, „Златната делва”, разказите от сборника „Серапионови братя” .

Връх в творчеството на Хофман е романът (определението е условно) „Житейските възгледи на котарака Мур, или фрагментарната автобиография на капелмайстора Йоханес Крайслер, изложена върху случайни макулатурни листа”. В това свое произведение Хофман за първи път в световната литература въвежда два паралелни разказа, засягащи една и съща тема.

Първите преводи на Хофманови произведения в България датират от края на ХІХ век. През 1898 г. е преведeна от руски и публикувана новелата "Песъчний человек. Нощен разказ, любопитен за всекиго". През 1921 г. - приказката на Хофман "Троши-Орешко" - в библиотеката за деца "Слънчеви лъчи". А през 1926 г. Петър Спасов предлага в сп. "Хиперион" разказа "Дон Жуан. Приказно събитие, което се случи с един пътуващ ентусиаст" - всички преводи вече са от немски. През 1928 г. в поредицата "Любими романи" излиза повестта на Хофман "Принцеса Брамбила". А през 1929 г. - пак в същата поредица, е публикуван романът "Еликсирите на дявола. Следсмъртни книжа на капуцина отец Медардус" .

Едва през 1933 г. в седем поредни книжки излизат откъси от най-значимото му творчество. "Избрани творби в два тома" (1987) представя цялостно Хофман, въпреки че в двутомника с общ обем над 1200 страници липсват такива важни за творчеството му произведения като "Малкият Цахес, наречен Цинобър", "Лешникотрошачката и царят на мишките” и др".

Художествената приказка у Хофман е специфичен романтически жанр и когато се каже "Край на приказката", това означава не просто завършек на текста, но и край на приказното изживяване, край на щастието. Неслучайно последното изречение от "Златната делва" гласи: "Нима висшето щастие на Анселмус е изобщо нещо друго, а не живот в поезията, в която светото съзвучие на всички същества ни се разкрива като най-дълбока тайна на природата?" Ето защо подзаглавието на приказката, както и финалните думи са неотделима и смислово важна част от текста. Тяхната промяна или премахване изменя художественото внушение на Хофман.

Литературата на Хофман оказва огромно влияние върху по-късните писатели: Чарлз Дикенс, Уолтър Скот, Оскар Уайлд, сър Артър Конан Дойл. Едгар Алън По твърди, че Хофман е негов учител. В Русия е забележително влиянието върху Николай Гогол, Фьодор Достоевски (в „Дневника на писателя” Достоевски разказва, че няколко пъти е прочел пълното издание на хофмановите съчинения на руски, след което ги е прочел в оригинал), Михаил Булгаков (в романа си „Майсторът и Маргарита” той пряко преразказва случки, описани преди това в разказите на Хофман). М. Булгаков Ч. Дикенс У. Скот А.К. Дойл Е. А. По Достоевски Н. Гогол О. Уайлд

Във Франция неговото влияние изпитват Оноре дьо Балзак, Алфред дьо Мюсе, Шарл Бодлер; у нас – Николай Райнов. Може да се твърди, че Хофман е предтеча на литературния жанр, известен днес като „фентъзи”. По произведение на Хофман Пьотр Чайковски пише балета си „Лешникотрошачката”, вероятно „Лебедово езеро” също се основава на текст на Хофман. Балзак Н. Райнов Чайковски Дьо Мюсе Бодлер

Пощенска марка в памет на Хофман 1972 г. Ернст Теодор Амадеус Хофман умира на 25 юни 1822 г. (на 46 г.) в Берлин, Германия. Бюст на Хофман в Берлин Пощенска марка в памет на Хофман 1972 г. Статуя на Хофман в Бамберг