Моето наследствено призвание

Не съм те избирала, мой малък град, кротнал се насред полето, със своето завидно самочувствие. Откривах те постепенно, по глътка пиех от извора ти. Тук, в град Бяла Слатина е дядовата къща, тук е гробището, в което лежи моя дядо – потомственият юрист Христо Петков Тонев. Чичото на моя дядо – Съйно Тонков Манавски бил изтъкнат юрист, признат в цялата Белослатинска околия. Девети септември го сварва като кмет на Бяла Слатина. Същият ден го задържат и през 1944 г. Народният съд го осъжда на смърт чрез разстрел.

Името на моя роднина е издълбано на мемориалните плочи пред НДК Името на моя роднина е издълбано на мемориалните плочи пред НДК. Бил е на 54 години... По идея и предложение на Желю Желев и Петър Стоянов, 1 февруари е обявен за ден на почит към жертвите на комунизма и пред мемориала на този ден Българинът се прекланя! Синът на Съйно Тонков Манавски – Иван Тонев, също е бил юрист. Неговата дъщеря – Румяна Тонева е настоящ адвокат.

Дядо ми – Христо Петков Тонев е роден на 13 април 1911 г Дядо ми – Христо Петков Тонев е роден на 13 април 1911 г. Четейки характеристиката на баба, писана от отечественофронтовската организация в Бяла Слатина: “..съпругът произхожда от кулашко семейство, бил е легионер и чичо му е ликвидиран от Народния съд.” Христо Тонев завършва право през 1938 г. Започва адвокатстата си практика в родния град. Сянката на Съйно Тонев, обаче, преследва неговата дейност през целия му трудов стаж. Неговата характеристика започвала с клеймото: “Мълчалив, но заклет враг на народната власт”. Нещо повече, когато голямата му дъщеря изявила желание да следва кинорежисура в Москва, градският партиен комитет изпраща следното мнение: “Белослатинската общественост ще бъде безкрайно възмутена, ако дъщерята на Христо Тонев отиден да учи в СССР”. Не отива! ...

На 9 септември 1944 г. дядо е мобилизиран и на самият ден за кратко е военен комендант на гр. Враца. Предава властта на Иван Тодоров – Горуня. От 31 март 1948 г., съгласно чл. 59 от ЗА ( Закон за адвокатите ), Христо Тонев е заличен като адвокат. За да издържа семейството си – има 4 деца, той отива да балира слама в с. Две могили, Русенско. Цели осем години !... Заличаването на дядо ми от списъка на адвокатите и лишаването му от право да упражнява професията си има репресивен характер. Христо Тонев е възстановен като адвокат на 07.08.1956 г. Започва от „нулата”. Утвърждава се като един от водещите адвокати в Бяла Слатина. Гордееше се, че се е „ издигнал ” до член на профкомитета на адвокатското сдружение, което за него беше голямо признание, имайки предвид родствената му връзка с „разстрелян народен враг”.

След демократичните промени, дядо пише молба до Председателя на централната комисия по закона за гражданска и политическа реабилитация, да му се отговори, дали е репресиран от тоталитарната власт. Вълнуващо е последното изречение от молбата му: „ Вашето мнение за мен ще бъде морално удовлетворение ” Недко Добрилов – първи зам. министър на правосъдието на Република България, пише собственоръчно върху молбата : „ Съгласно чл. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на Вас се признава, че сте били политически репресиран ”.

Наследниците на дядо предявяват искане за изплащане на еднократно обезщетение, съгласно закона за изменение и допълнение на закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица ( ДВ, бр. 12 от 2004 г.) Със Заповед № РЛ – 004 / 08.03.2006 г. на Областен управител на София, е отказано искането на наследниците. Последните обжалват, но Върховния административен съд уважава оспорването на областния управител.

Дядо днес не е между нас. Често приживе споделяше, че не се е сбъднала мечтата му някое негово дете или внуче да поеме по неговия адвокатски път. Аз поех ! Мислех си, че е късно да го зарадвам, но сега, когато се зарових в архиви и родова история, когато препрочетох семейната сага, когато се върнах в детските си спомени за „ дядовата къща ”, неволно си казах на глас : Не ! За нищо никога не е късно! Гордея се с теб, мили дядо – адвокат Христо Тонев от Бяла Слатина! Сбъднах мечтата ти и дано поетия път на юрист се окаже моето голямо наследствено призвание !