За любовта Забравихме за любовта. Сърдити и намръщени обърнахме й гръб. Към нови хоризонти тръгнахме с надежда да открием жадувания пристан. А той се губеше безмилостно от взора на очите ни и само безпокойството обгръщаше душите ни в отчаяното търсене. Вървяхме без посока към нашата химера. Зад нас оставаха пропуснатите залези, умора синкава и празнота. Безпорядъкът в подялбата на устни и сърца оставаше. д

Премрежваше се взорът към красивото. В препускането безразборно, д Премрежваше се взорът към красивото. В препускането безразборно, в догонване на любовта се спряхме, безсилни да я хванем.

Зад нас ТЯ гледаше ни със усмивка от къщата на нашите мечти, събудена от огъня на топлата камина. Събра подхвърлените ни сърца, притисна ги със длани топли и запечата мъжката ти нежност и безумната ми лудост в сърцето си с ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ. д

Попита ме: “Къде излитат нашите души, когато думите от теб и мен задъхано преплитат се?” Ето пълнолунието поглъща ги и с целувка запечатва върху слетите души “безвремието”. Тъгата ми по теб пулсира в лунната прегръдка – безмълвен стон и вопъл в тъмнина и пълнолуние. Когато ти и само ти прозираше копнежа ми по теб. От твоите ръце кристална сфера взех, поела думите и нашите души преплетени във месеца “любов”. д д

Ще минат пролети, лета и зими. И есени ще минат. Като въздишки в сънища несбъднати. А нашата любов със сбъднатите сънища през май ще мине ли? д

Понесена от златните води на нашата река – “Надежда” ще доплува до бряг – бленуван и желан. Тя никога не ще пресъхне – през пролети, лета и есени, и зими. Водите й ще носят сбъднатите ни мечти и жажда за обичане. През времето - напред – безспирно, безметежно се носи любовта – огненото кълбо на живота. д

Skype: kiasinta1 E-Mail: katerina.50@abv.bg 2010 г. Катерина Пройчева