Демографски измерения на националната сигурност Демографски измерения на националната сигурност Департамент “Демография” Институт за изследване на населението и човека Българска академия на науките

Структура на изложението Уводни думи Демографският фактор – населението Население и национална сигурност Бедността Икономиката Демографските фактори на национално равнище Смъртност Миграции Раждаемост Вместо заключение

Уводни думи Глобалната демографска тенденция: нарастване на световното население (> 7 милиарда души) Между 1000-та и 1750 г. световното население ↑ приблизително 14% Същото увеличение се постига за по-малко от 8 години при темповете на нарастване след Втората световна война.

Демографският фактор Един от факторите, който предопределя възможностите на държавата да налага воля и позиции както в чужбина, така и у дома. Трудно е да се измери точното влияние на този фактор тъй като той упражнява влияние върху държавата/общество в комбинация с други фактори. Особеност на демографския фактор: добре познати са десетки демографски прогнози/проекции, които не се сбъдват.

Население и национална сигурност размер на населението ↓ ↑ влияние на международната политическа сцена връзката население → държавната власт и национална сигурност често трудно се откроява. 1. Китай (19.35% ) 2. Индия (17.48% ) 3. САЩ (4.47%) … 9. Русия (1.99% ) … 15. Германия (1.16%)… …………………… 101. България (0.10%) Източник: Worldometers.info

Населението на България в перспектива година население 2015 7,362,311 2020 7,121,205 2025 6,856,247 2030 6,611,320 2035 6,406,149 2040 6,235,049 2045 6,070,437 2050 5,898,876 2055 5,720,244 2060 5,531,318 Източник: Евростат

Нарастване на населението → → → → → → → → → националната сигурност Нарастване на населението → → → → → → → → → националната сигурност До какво би довело нарастване на тези структури на населението, които се характеризират с човешки капитал с ниско качество – хора с лош здравен статус, недобре образовани, с малко или никакъв трудов опит, живеещи в недоимък или бедност? Ускорено увеличение на дела бедните. Икономически – “изяждане” на икономическия растеж (БВП на глава от населението) → намаляване или отказ от потенциално подобряване на стандарта на живот и влошаване на условията като недобро здраве, недохранване/непълноценно хранене, неграмотност и безработица

Механизъм на дестабилизация: Възможни политически последствия от нарастването на въпросните структури на населението Дестабилизация на управлението както на локално, така и на национално р-ще. Механизъм на дестабилизация: Недостиг на храни и медикаменти за съответните структури на населението. Нарастване на тежестта (до невъзможност) на държавата да задоволи нуждите от социални услуги. Възникване на неуправляеми сблъсъци в градските части.

Възможни социални и екологични последици Нарастване на риска от обща конфронтация между така нар. “имащи” и “неимащи” и разширяване на пропастта между бедните и богатите. Тласкане на структури от обществото към крайно използване на наличните ресурси по начини, които опасно увреждат околната среда → увеличава се уязвимостта на населението при бедствия и аварии.

Бедността в България I Относителен дял (%) на лицата в риск от бедност/социално изключване година общо мъже жени 2006 61.3 60.5 62.1 2007 60.7 59.4 61.9 2008 44.8(b) 43.0(b) 46.4(b) 2009 46.2 44.1 48.1 2010 49.2 47.3 50.9 2011 49.1 47.7 50.5 2012 49.3 47.6 Източник: Евростат

Бедността в България II Година на провеждане на изследването 2008 2009 2010 2011 Година, за която се отнасят данните 2007 Линия на бедност - средномесечен размер в лв. 212.3 276.5 295.0 283.8 Брой лица под линията на бедност - в хиляди 1632 1657 1565 1674 Относителен дял на бедните - в % от населението 21.4 21.8 20.7 22.3 Източник: НСИ

Икономическата ситуация в България I Брутен вътрешен продукт по пазарни цени (измерен в стандартни единици за покупателна способност на глава от населението) година / държава ЕС – 28 държави България (PPS) 2005 22,500 8,200 2006 23,600 9,000 2007 25,000 10,000 2008 10,900 2009 23,500 10,300 2010 24,400 10,700 2011 25,100 11,600 2012 25,600 12,100 Източник: Евростат

Икономическата ситуация в България II Брутен вътрешен продукт по пазарни цени (в евро на глава от населението) година / държава България (€) 2007 4,000 2008 4,600 2009 2010 4,800 2011 5,200 2012 5,400 Източник: Евростат

Икономическата ситуация в България III година / държава България Люксембург Швеция 2005 23,255.8 30,269.5 298,353.3 2006 26,476.7 33,914.1 318,170.8 2007 30,772.4 37,496.8 337,944.2 2008 35,430.5 37,371.5 333,255.7 2009 34,932.8 35,575.2 292,472.1 2010 36,052.4 39,302.6 349,945.1 2011 38,504.9 41,729.7 385,450.7 2012 39,667.7 42,917.8 407,714.0 2013 40,902.9 44,377.3 424,484.5 2014 42,649.1 46,298.5 440,022.9 Брутен вътрешен продукт по пазарни цени (в млн. евро) Заб. Населението на Люксембург е около 514 862, а това на Швеция около 9 119 423. Източник: Евростат

Основни демографски фактори на национално равнище Основните процеси, които влияят върху демографската картина на национално равнище са: РАЖДАЕМОСТ, СМЪРТНОСТ и МИГРАЦИЯ. ОСОБЕНОСТ: в държава, в която миграционните процеси са ограничени, в която показателите за смъртност са относително стабилни, РАЖДАЕМОСТТА играе ключовата роля по отношение на състава и географското разположение на населението.

Демографската ситуацията в България СМЪРТНОСТ I Средна продължителност на предстоящия живот при раждането година общо мъже жени 2005 – 2007 72.67 69.24 76.30 2006 – 2008 73.01 69.51 76.64 2007 – 2009 73.43 69.90 77.08 2008 – 2010 73.58 70.00 77.24 2009 – 2011 73.83 70.37 77.37 2010 – 2012 74.02 70.62 77.55 Източник: НСИ

Демографската ситуацията в България СМЪРТНОСТ II Очакваната продължителност на живота. Според някои изчисления ¾ от нарастването се случва след 1900 г. Основен фактор - здравеопазването. Особено важно е показателите за смъртност за трудоспособната възраст да са ниски. Малко история: изчисления на СЗО показват, че в края на 80те на XX в. стандартизираните по възраст коефициенти за смъртност на бившия СССР и страните от Варшавския договор са по-високи от тези в Аржентина, Чили, Мексико или Венецуела. Причини – сърдечно-съдови заболявания причинени от тютюнопушене, употреба на алкохол и здравна политика. Изследвания показват и влияние на екологичната политика.

Демографската ситуацията в България МИГРАЦИЯ I Външна миграция година заселени в РБ изселени от РБ механичен прираст 2007 1 561 2 958 -1 397 2008 1 236 2 112 -876 2009 3 310 19 039 -15 729 2010 3 518 27 708 -24 190 2011 4 722 9 517 -4 795 2012 14 103 16 615 -2 512 Източник: НСИ

Демографската ситуацията в България МИГРАЦИЯ II Миграционните показатели (изключваме нелегалната е/имиграция) подсказват, че демографското значение на феномена е трудно да бъде оценено. Необходимо е познаване на характеристиките на миграционния поток, който напуска страната и тези, на хората, който частично към момента го заместват.

Още малко миграция I 1990 – 2001: около 36 хил. души са кандидатствали за българско гражданство. 2002 – 2011 около са кандидатствали 132 хил. души българско гражданство. 2002 – 2011 около 81 343 души са получили българско гражданство (почти 99% от тях са от български произход, а над 80% са от бившия СССР и Македония). Източник: Ташев. С. (2013). Имиграционна политика и демографски перспективи на България. (непубликуван проект на докторска дисертация). ИИНЧ. София. по данни на Администрация на президента на Република България.

Още малко миграция II Броят на живеещи и/или работещите българи в чужбина. По оценка на БНБ - 618 хил. българи работят извън страната. По оценка на данни на МнВР, получени по ЗДОИ – 2 млн. българи живеят извън България. Коректност на тези данни е от ключово значение. Какъв % от тези хора биха се завърнали?

Демографската ситуация в България РАЖДАЕМОСТ I Тотален коефициент на плодовитост/раждаемост (TFR) година общо град село 2004 1.29 1.19 1.61 2005 1.31 1.24 1.56 2006 1.38 1.60 2007 1.42 1.35 1.62 2008 1.48 1.65 2009 1.57 1.49 1.77 2010 1.43 1.64 2011 1.51 1.74 2012 1.50 1.41 Източник: НСИ

Демографската ситуация в България РАЖДАЕМОСТ II Коефициентът на демографско заместване е 2.1 деца на жена. В икономически план и от гледна точка на застаряващото население на страната е необходимо сериозни мерки за повишаване на производителността,чрез повишаване качеството на човешкия капитал. От съществена значимост е паралелно с политиките за насърчаване на раждаемостта сред структури на населението с ниско качество на човешкия капитал да се провеждат политики за повишаването му.

Вместо заключение I Демографската наука изучава числения състав на населението, НО специфичните характеристики/особености на тези числа са факторите, които обуславят случването или неслучването на определени събития или постигането на дадени цели.

Вместо заключение II Това, което днес публично се дефинира като “демографски проблем” е може би по-сполучливо да се определи като етичен и интелектуален проблем, който е приел демографска форма. На практика, когато числата са отделени от разбирането/познаването на хората, които стоят зад тях, демографията може да предостави много малко прозрения на политици, дипломати или генерали.

Вместо заключение III Воденето на пронаталистични политики следва да е изключително премерено и внимателно, базирано на научни изследвания и доказателства. Немалко доказателства за провеждани пронаталистични политики в Европа и по света показват, че разходите по тях са доста високи, съпътствани са от санкции и оказват маргинално въздействие върху раждаемостта в дългосрочен план.

Вместо заключение IV Пример: съседна Румъния. По време на социалистическия режим Чаушеску провежда мощна, на моменти жестока, пронаталистична политика. Въпреки нея Румъния не успява да спре спада в раждаемостта и се озовава под нивата на заместване (2.1 деца на жена във фертилна възраст) през 80-те. В дългосрочен план също не се наблюдава ефект. държава/година 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 Румъния 1.23 1.29 1.32 1.38 1.42 1.48 1.57 1.49 1.51 България 1.27 1.30 1.35 1.33 1.25 Източник: Евростат

Вместо заключение V Следва да не забравяме, че е необходимо да гледаме на проналистичните подходи широко, без да подценяваме ценностите довели до ниските нива на раждаемост в Европа, чието приемане и разпространение е интересна възможност за регулиране на раждаемостта сред структури на населението с ниско качество на човешкия капитал .

Икономика и социална система Ключов въпрос: в състояние ли са икономиката и социалната/здравната системи да се справят с натиск от: разрастващи се структури с ниско качество на човешкия капитал, увеличена миграция – легална и нелегална, бежански вълни, завръщане на напуснали страната българи и заселване на такива, които притежават български паспорти. В случай, че не е – демографския фактор придобива съществено значение за националната сигурност.

Благодаря за вниманието!