ЗДРАВНА СЛУЖБА ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ОРГАНИЗАЦИЯ ДОЦ.Д-Р ПЕТКО САЛЧЕВ, ДМ

ЗДРАВНА СЛУЖБА Здравната служба е система от здравни заведения и органи за управление и контрол, в която заделени от обществото ресурси се получават, преработват и разходват с цел удовлетворяване на специфични здравни потребности на населението и предоставяне на достатъчна по обем и качество здравна помощ.

Здравната служба е съставена от две обособени части Първата структурна част – здравните заведения, включва в себе си всички видове здравни и лечебни заведения (здравни кабинети, лечебни заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ, диагностични звена, центрове за спешна медицинска помощ, кръвни центрове, диспансери, национални центрове и др.), които изпълняват типично производствени функции по предоставяне на здравни услуги на населението; Във втората структурна част са всички органи за управление и контрол (Министерство на здравеопазване, агенции към министерството, РЦЗ, РИОКОЗ), които изпълняват типично управленско-организационни, контролни и регулаторни функции в системата на здравеопазване.

Здравна служба – организационна структура

МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ Медицинската помощ е част (елемент) от общата здравна помощ и включва всички дейности по диагностика, лечение, рехабилитация и профилактика, извършвани от медицински специалисти с определена квалификация в амбулаторията, болницата или дома на пациента.

Здравна помощ Здравната помощ е по-общото понятие и се определя като „множество дейности и услуги, оказвани на индивидите, семействата и общността от здравни и медицински специалисти с цел промоция, профилактика, възстановяване и проследяване на здравето и повишаване качеството на живот”

Здравна помощ - класификация според сложността: самопомощ; долекарска помощ (от самостоятелно работещи медицински специалисти по здравни грижи или медико-технически и медико-диагностични специалисти – лаборанти и др.); лекарска – първична, специализирана и високоспециализирана. според състоянието на пациента (срочността): спешна; неотложна; планова; продължително лечение (долекуване и рехабилитация). според нивото: първична; вторична; третична; според направлението на услугите: профилактично-промотивна; лечебна; медико-социална; смесена – диспансеризация. според вида на собственост: публична – държавна и общинска; частна – лична, кооперативна, акционерна; смесен тип.

Организационни принципи на здравната служба принцип на регионално разпределение (териториален) и децентрализирано управление; йерархични взаимоотношения и хоризонтално сътрудничество и взаимодействие; единство в дейността; комплексност в структурата и дейността.

Характеристики на здравната служба всеобхватност – оптимално съчетание на всички услуги, които се предлагат на населението; адекватност – пропорционалност (съответствие) между потребността и предлаганата здравна услуга; достъпност – липсата на каквито и да е ограничения за гражданите при ползването на здравните услуги – икономически, социо-културални, инфраструктурни (пътища, комуникации и т.н.), законодателни и други; наличност – наличието на адекватна структурна единица от здравната служба на определена територия към определена част от населението (напр. наличието на практики на общопрактикуващи лекари); съответност – необходимост от определена здравна услуга на базата на реалните потребности, приоритети и политики (напр. създаване на кардиохирургично отделение в малка общинска болница); осъществимост – дали наличните ресурси и структури позволяват предоставянето на определени здравни услуги.

Основни проблеми пред здравната служба неадекватност и недостиг на ресурси – човешки, финансови, материално технически, информационни и организационно-управленски; несъответствие между структура и търсене на здравни услуги – йерархичната (пирамидална) структура не съответства на търсенето – заобикаляне на първичната медицинска помощ и търсене на специализирана и високоспециализирана помощ от населението; липса на хоризонтална интеграция и взаимодействие – например – взаимодействието между първичната медицинска помощ и спешната медицинска помощ, нарушена структура на неотложната медицинска помощ и т.н.; свръх централизация или пълна децентрализация – две крайни явления, които оказват влияние върху структура и взаимодействие; неадекватни решения свързани с регионалното (териториалното) разположение – Националната здравна карта е само пожелателен инструмент за управление без реални възможности за въздействие; свръх окрупняване или раздробяване (разпокъсване) на структурни елементи и връзки – напр. създаване на един център по трансплантации или друга крайност създаване на множество клиники по кардиохирургия).

Пример 1. Несъответствие между познание и политическо говорене В началото на реформата в България известен български лекар и здравен политик непрекъснато обясняваше на обществото необходимостта от стартиране на реформата и нейното приложение на практика. При обосноваването на необходимите стъпки той заявяваше, че реформата в здравеопазването трябва да бъде насочена към: 1) намаляване броя на работещите в болниците, 2) увеличаване на доходите на лекарите; 1) намаляване броя на болниците и леглата в тях; 4) увеличаване финансовите средства за лечение; 5) редуциране на управленските функции на Министерството на здравеопазването и т.н. Какви грешки допускаше този политик и защо не бе разбран: Смесване на понятията здравеопазване и здравна служба – всички посочени по-горе мерки се отнасят към преструктуриране на ресурсите на здравната служба; Липсата на приоритети; Недоверие в обществото - предлаганите реформи не са насочени към обществото – няма нито дума за пациента, а са насочени към здравната служба. Непознаване на процесите в управлението – намаляването на работещите не води до увеличаване на доходите и т.н.