 Вдигате телефонната слушалка и чувате… приказки. И то какви! Приказките на счетоводителя Бианки за невероятните приключения на Джованино Денгуба, за приключенията на малката палавница Алиса, за носа, който един ден не издържал и избягал.

 Затворете очи и ще полетите заедно с онзи добър господин на въртележката в Чезенатико.  А защо да не похапнете от двореца от сладолед?…  Опитайте. Нужно е само желание и въображение, за да превърнете нашия мъничък свят - добър и лош, забавен и скучен, весел и тъжен - в една приказка без край.  Ало!… Чувате ли гласа на милия господин Бианки?  Не?! Тогава включете факса…

Извънкласно четене

 Джани Родари ( г.) е един от най-добрите италиански детски писатели на XX век.  Той е роден в малкото градче Оменя, разположено край живописно езеро в Северна Италия.  Малкият Джани изучава музика, увлича се и от поезия. Мечтае да стане музикант.  Когато е едва на девет години, умира баща му. Майката едва припечелва за хляба, затова на момчето се налага да работи и да учи.

 Джани Родари работил като начален учител. Той не притежавал специално образование, но имал талант да общува с децата. Често им разказвал измислени от него истории. Малчуганите посрещнали с възхищение новия учител. Джани Родари поднасял учебния материал под формата на игра.

 От 1947 г. сладкодумецът се отдава изцяло на творчество за деца.  Книгата, която му носи световно признание, е романът - приказка „Приключенията на Лукчо".

 Малките читатели особено обичат неговите „Приказки по телефона", в които богатото въображение на твореца им предлага невероятни пътешествия с Джованмно Денгуба, Алиса Търкуланка, Невидимия Тонино. Те стават свидетели на такива необикновени явления като бонбонен дъжд, дворец от сладолед, самотно бродещ нос, избягал от собственика си, и стигащ до звездите асансьор.

 На по-големите момчета и момичета по-вече допадат „Разни приказки за игра", в които Джани Родари използва познати литературни герои, но измисля за тях и съвсем нови истории, като "дава възможност на читателя сам да избере най- подходящия край от три, предложени от автора, варианта.

 На български са преведени и приказните повести „Пътешествието на Синята стрела", „Джелсомино в страната на лъжците", „Да живее Репония!".  Пос-ледната му книга е „Приключенията на невидимия Тонино".

Да послушаме приказките!

...един счетоводител на име Бианки от Варезе. Той си изкарвал хляба като търговски пътник и шест дена от седмицата кръстосвал цяла Италия, на изток, на запад, на юг, на север и по средата, като продавал лекарства.  В неделя се връщал у дома си, а в понеделник сутрин отново тръгвал на път.  Но преди да тръгне, неговото момиченце му казвало:  - Не забравяй, татко, всяка вечер искам по една приказка.

 Да, защото това момиченце не можело да заспи без приказка, а майка му вече му била разказала по три пъти всички приказки, които знаела.  И затова, където и да се намирал, точно в девет часа, счетоводителят Бианки искал по телефона да го свържат с Варезе и разказвал приказка на своето момиченце.

 Казаха ми, че щом господин Бианки викал Варезе, госпожиците от централата прекъсвали всички разговори, за да слушат неговите приказки.  Че как иначе - някои са наистина доста хубави.

Веднъж в Пьомбино завалели бонбони. Падали като големи зърна град. Били с различни цветове - зелени, розови, виолетови, сини.  Едно дете налапало зелен бонбон и открило, че ухае на мента. Друго опитало червено зърно. То миришело на ягода.  - Бонбони, бонбони! И всички се втурнали по улиците да си пълнят джобовете. Но не успявали да съберат всичките, защото валяло силно. а) „Шоколаденият път б) „Знаменитият валеж в Пьомбино"; б) „Знаменитият валеж в Пьомбино"; в) „Страната с „не" отпред".

 На планетата Бу знанията се продавали в буркани. Историята била червена течност с вкус на нар. Географията - течност, зелена като мента; граматиката - безцветна и безвкусна като вода. Нямало училища. Учело се вкъщи.  Всяка сутрин децата, според възрастта си трябвало да изпият чашка история, няколко лъжици математика и т.н.  Но ще повярвате ли? Пак се глезели!  - Хайде, бъди пуслушен! - казвала майката. - Знаеш ли колко е вкусна зоологиата?! Попитай Каролина (това бил електроният домашен робот).  Каролина изпивала един пръс от чашата и започвала да декламира: „Кравата е бозайник. Тя се храни с трева. Дава мляко с шоколад."

 Някога в Болония построили дворец …  Покривът бил от разбита сметана, пушекът от комините от захарен памук, комините от захаросани плодове.  Всичко останало било от сладолед: врати от сладолед, стени от сладолед, мебели от сладолед.

 - Тогава пък аз ще измисля таблица за умножение:  Три по едно Тибър и По  Три по две печено кюфте  Три по три весели игри  Три по четири шоколадови еклери  Три по пет …

 Джованино Денгуба бил голям пътешественик. Пътувал той, пътувал и попаднал в една страна…  - Грешите. Това е “неножче”, тоест ножче с “не” отпред. С него моливите отново порастват, вместо да се скъсяват. Много е полезно за училищата…  - После имаме нефотографски апарат, който, вместо да прави фотографии, прави карикатури и така се смеем…

 Веднъж трима братя от Барлета, вървейки през полето, открили един много гладък път, и целия кафяв.  - Какво ли ще е това? – попитал първият.  - Не е дърво – отговорил вторият.  - Не са и въглища – обадил се третият.  За да разберат по-добре и тримата коленичили и близнали. …

Забавление 1

 На отделни листчета са записани въпросите:  1. Кой беше?  2. Къде се намираше?  3. Какво правеше?  4. Какво попита?  5. Какво му отговориха?  6. Какво се случи накрая?  Всеки си тегли листче с въпрос и на гърба му пише своя отговор. След това отговорите от 1 до 6 се подреждат и се получават смешни комбинации.

 1. Кой беше?  Той беше Тошко Африкански.  2. Къде се намираше?  Намираше се върху гърба на едно златно бръмбарче.  3. Какво правеше?  Танцуваше балет под звуците на флейта.  4. Какво попита?  Изведнъж попита:  - Колко е половината на осмицата?  5. Какво му отговориха?  Отговориха му.  - Мием си зъбите с „Блендамед".  6. Какво се случи накрая?  Накрая всички хукнаха към игрището.

 В творбата на Джани Родари „Да живее Репония!" пет деца от римския квартал Друло" образуват тайно сдружение.  Имат си парола.  Измислят си и таен начин да си предават зашифровани бeлежки.

 А - и К -ч У -ю  Б - с Л -и Ф -X  В - дМ -т X -ш  Г - щ Н -р Ц -ф  Д - п О -а Ч -к  Е - У П -з Ш -ц  Ж- гР -в Щ -м  3 - лС -б Ю-я  И - еТ -ж Я-о ДБОЧА ПУХУ АСЕКИ ПИ ЕЩВИУ Е ТРАЩА ПИ ЛРИУ

Още книги от Джани Родари

 Тази книжка съдържа повечето от най-хубавите стихотворения на вашия стар познат, италианския писател Джани Родари. Той отдавна не е сред живите, но мисля, че веселите му стихчета, приказки и романи още живеят и дълго ще бъдат четени и обичани от децата по света. В книжката са включени десетината стихотворения, които бяха издадени за пръв път под заглавието "Продавач на надежда" преди много години, когато вашите родители са били като вас. “Небето е на всички ”

 В "Истории, писани на машина" се случват безброй симпатични небивалици - студенти отлитат за древния Рим, за да преброят раните по тялото на Юлий Цезар, а пък там телевизионен екип снима реклама за кухненски ножове. Каубоят Бил, който вечер край огъня свири на пианото си Бетовен и много рядко Шопен, открива защо масово изчезват плашила в околността. Таен агент на марсианците отмъква от Земята вестниче с комикси и на Марс решават, че земляните си говорят с облачета. А една сладка кукла мрази и унищожава кукленския свят и тормози малката Енрика.

 Някога някъде имало една страна, в която властвал злият диктатор Джакомоне. Бивш пират, той завладял страната и се провъзгласил за крал. По заповед на краля всички лъжели: хляба наричали мастило, на зеленото викали червено, кучетата мяукали, а котките лаели. И който кажел истината, го чакало сурово наказание. Представете си само какво се случва в тази страна на лъжците, когато един ден там пристига Джелсомино, който е свикнал да нарича нещата с истинските им имена... “ Джелсомино в сраната на лъжците”

 В романа,,Живял два пъти един барон Ламберто“ усмихнатият Джани Родари ни води из места, скъпи му от детството. Развежда ни, за да ни разкаже за барон Ламберто – много възрастен, много богат и много болен човек. Той живее на един остров със своя майордом и трябва да се справя с алчния си племенник, с неколцина бандити и с още няколко мъже и жени, на които е възложено непрекъснато да повтарят името му.

Използвана литература и Интернет източници: Родари, Джани, Приказки по телефона, изд. “Агата”, e82 7e82 sa.php?author=121 sa.php?author=121 ndex.html ndex.html o/details.php?id_bio=43 o/details.php?id_bio=43