1. Прозрачно и предвидимо развитие на широколентовия достъп Конференция АСТЕЛ 2010 София, 27 април 2010

2. 2009: Широколентова България Изследване: ~ 1300 населени места с ШД ~ 85% от населението с възможност за достъп

3. 2009: Правителствена Стратегия НаселениеПокритие Скорост на достъп % домакинства с близка оптика Безжични обществени места Специални клиенти % население % населени места Големи градове > 30 k100%>20 Mbps80% hot spots администрация, здраве, образование 51%0.6% Средни населени места 10-30 k90%>10 Mbps80% hot spots 10%0.9% Слаборазвити райони 5-10 k 50%>1 Mbps hot spots 39% 5% 98.5 % 1.1% 1-5 к 10% 4.5% 1-2 k 9% 9.4% 0.5-1к 8% 15.8% < 0.5 7% 67.7%  Наличност  Достъпна цена  Регулация при нужда  ПЧП  Triple-Play инфраструктура  Надеждност  Качество  Отвореност  Неутралност

4. 201х: Технологии Големи и средни градове Хибридни решения: Оптика (FTT N/C/B) + VDSL2 Оптика (FTT N/C/B) + DOCSIS 3 Оптика: FTTH Отдалечени/слабонаселени райони Хибридни решения Оптика (FTT N/C/B) + АDSL2 Оптика (FTT N/C/B) + VDSL Оптика (FTT N/C/B) + DOCSIS 2/3 Безжични решения: 3.5G, LTE, WiMax

5. 201х: Икономика - пазар Средни цени Единична услуга ШД:10-25 лв. Тройна услуга:20-30 лв. Потенциал на пазара 12% плътност:< М 200 лв./год. ЕС плътност:< М 500 лв./год.

6. 201х: Икономика - инвестиции По технологии VDSL2€ 150-200/абонат DOCSIS € 200-250/абонат FTTH € 400-700/абонат Общи инвестиции – единична инфраструктура 12% плътност: € 400-700 М ЕС плътност: € 800-1,500 М

7. 201х: Икономика - експлоатация Програмата отчита наличност и достъпност на цената, но реално не третира надеждността и отвореността (споделянето на инфраструктурата) Експлоатационни разходи 8-12% от инвестициите годишно: € 50-100 М/година

8. 201х: Дилемите Пазара може да плати за 10 години € 1,000 - 2,000 М При ЕДНА мрежа за 10 години инфраструктурата изисква € 1,500 – 2,500 М Изводи: Конкурентният пазар не може да плати дори ЕДНА (монополна, но КАЧЕСТВЕНО функционираща) инфраструктура за следващите 10 години Необходима е ЗНАЧИМА, но ВНИМАТЕЛНА намеса на държавата И в недоосигурените райони И в районите с недостатъчни скорости

9. Трите лица на държавата Държавата като регулатор Държавата като законотворец и механизъм за изпълнение на нормативната уредба Държавата като инвеститор

10. Държавата - Регулатор Досегашният отказ на държавата да регулира: невъзможността да се осигури споделяне на ресурсите неумението да се осигури здрава и лоялна конкуренция в стратегически направления нежеланието да се гарантират стандартите на достъпа и услугите липсата на синхрон между политиката и регулацията свръхконкуренцията като бариера за национално покритие Основни изисквания към телеком регулациите Прозрачност на политиката в споделянето на ресурсите Диалога с бизнеса, потребителите и НПО (в този ред) Гарантиране изпълнението на нормативната уредба Недопускане на свръхрегулации Определянето на технологичната неутралност за услугите, не за мрежи

11. Държавата – Законодателство и върховенството му Разработването на концепция, адресираща Информационното общество 2020 Отразяването на новите концепции в нормативната уредба Пълен одит и значително оптимизиране на междуотрасловите процедури, влияещи на ефективността и ефикасността на телекомуникациите “Революционно” изменение на разпоредбите за достъп до обществени инфраструктури и права на преминаване и изграждане на инфраструктура Нормативно регулиране на “последния инч”

12. Държавата - Инвеститор Тенденция за държавата като оператор Намаляване приходите на операторите Мрежа на държавната администрация Мрежа на МО Мрежи на МВР Риск от нелоялна конкуренция Значими възможности за подпомагане на операторите: Проблема с каналната мрежа Проблема с вътрешно-сградните мрежи Проблема с медните мрежи на Виваком в селските райони Собствеността и надеждната експлоатация на инфраструктурата, построена с обществени средства от общините към регионите

13. Трите пилота: добре, но защо? Позитиви: Запознаване на държавните институции с: Телеком технологиите Технологиите по изграждането, вкл. Нормативната уредба Доказване възможността за усвояване на средства Негативи: Насоченост единствено към мрежата на държавната администрация: Крайния клиент не е във фокуса на проектите Споделянето на инфраструктурата не е осигурено Експлоатацията на мрежите не е гарантирана от надежден субект Няма модел(и) за бъдеща мултипликация на пилотите, гарантираща устойчиво развитие Не попада в обхвата на подходите/политиките приети от ЕС за държавно подпомагане

14. От стратегията до потребителя Стратегия - визия Програма – политика, бизнес модели, финансиране Проекти Експлоатация Услуги за потребителите

15. Ролята на операторите Незадоволителен диалог Минимално участие на операторите Отсъствие на прозрачност на аргументите и решенията Готовност на операторите да подпомогнат изготвянето на РЕАЛНА ПРОГРАМА

16. Изправяне на кривата: от нас или от тях? Ясна и защитима визия Интелигентно и специфично решение за специфична среда Устойчив икономически растеж ПРИЕМЛИВА и ЗАЩИТИМА ПРОГРАМА