1. Обектът на икономическата наука
Тема № 28

2. План на лекцията Обект и предмет на икономическата наука
Опити на емпириците за отстъпление от априоризма
Априорни теории в действие
Възможна ли е ценностна неутралност на техниките?
Конструирането на хипотезите и аналогията
Модел и теория

3. 1. Обект и предмет на икономическата наука
Науката не може да бъде дефинирана чрез сферата от действителността, която е изключително нейна собствена.
Реалният обект съществува независимо от съзнанието и от съществуването на изучаващия го субект.
Един и същ обект може да бъде предмет на интереса на много науки.
Фердинанд дьо Сосюр: “гледната точка създава предмета”.
Предметът на науката е въпрос на умствена нагласа, познавателно отношение на субекта към обекта, а не въпрос на определяне онтологическия статус на обекта.
Научното изследване е организирано около мисловно конструирани, а не сетивно възприемани обекти.
Наивният реализъм на здравия човешки разум:
априорно изхожда от противоположно разбиране
не прави разлика между 1) реалния обект, 2) "реалния" обект, пресъздаден от сетивата, и 3) обекта на науката, който е система от нарочно създадени отношения.

4. 1.2. Обект и предмет на икономическата наука
Конструирането на нови и специфични, но изолирани понятия е първо ниво на освобождаване от този вид априоризъм
Има опасност простата класификация да бъде представена като теория
“Операционалните” понятия имат само аналитична и формална строгост
“Систематичните” понятия имат синтетична и реална строгост
Обектът на научното изследване може да бъде дефиниран и конструиран единствено на езика на теоретичната проблематика, правеща възможно систематичното изследване на страните от действителността.

5. 2. Опити на емпириците за отстъпление от априоризма
Научното творчество не е взаимодействие между хипотезите и опита
Епистемологическата активност е насочена от рационалното към действителността
Теорията доминира над емпиричното познание
То е резултат от критична епистемологическа рефлексия
Теорията обвързва в едно цяло определен брой и вид факти
Пример: вторичен анализ на емпиричен материал
Науката превежда или интерпретира мисловно конструираните факти, а не т.нар. данни
Данните не могат да бъдат разбрани без да се знае по какъв начин, кога, от кого и за какви цели са събрани.
Невъзможно е от тях да се извлича необходимата информация без да се познават съответните методи и техните епистемологически основания.
В икономическата наука дори най-обективните "данни" се получават чрез прилагането на класификации
Те съдържат в себе си априорно приети теоретични предпоставки и пропускат информация, която друг вид обвързване на фактите би могло да обхване.

6. 2.2. Опити на емпириците... Позитивизмът:
приема a priori фактите като данни
осъден е или на несъзнателни и неверни интерпретации, или на прости потвърждения, получени в едни и същи технически условия.
Анри Поанкаре:
"фактите не говорят“
обектите (изследваните лица) също “не говорят”
говори този, който събира, обработва и/или анализира информацията, т.е. субектът на познанието
Така наречените "данни", върху основата на които изследователят прави своя анализ, са факти, дадени на лицето, чието мнение се иска
Те не са обективни факти в точния смисъл на думата
Често икономистите наивно приемат, че фактите са еднакво дадени на всички индивиди.
Това се дължи на двусмисленото разбиране на термина "данни"
Данните, за които се предполага, че са обективни и еднакви за всички хора факти, не съвпадат с данните, формиращи изходната точка на чистия икономически анализ.
Данните са нещо дадено, но на кого са дадени те?

7. 2.3. Опити на емпириците...
Възможно ли е субективните данни като идеи, образи и т.н., притежавани от отделните индивиди, да съответстват на реалните обекти, към които се обръща изследователят?
Хипер-емпиризмът:
изоставя правото и задължението си за теоретично конструиране
работи в полза на спонтанната наука
възпроизвежда априорната философия на човешкото действие, разбирано като самоочевиден израз на съзнателно и волево обмисляне
Изследователят на икономиката:
може и би трябвало да събира всички възможни дискурси, които му предоставят изследваните обекти
но не трябва да ги разглежда като директни обяснения на тяхното поведение, а само като аспекти на поведението, което трябва да бъде обяснено
Наличието на a priori приети като необходимо истинни твърдения съхраняват съгласуваността на нашите твърдения за света

8. 3. Априорни теории в действие
Цялата научна практика включва в себе си априорни теоретични предположения
Изборът е между:
неосъзнатите, непроверени и несъгласувани априорни предположения и
корпуса от хипотези, които са методологически конструирани с цел емпиричното им потвърждение
Идеалът на емпиризма за непредубедено записване на данните е непостижим поради това че за целта се използват техники и инструменти за записване.
Измерването и измервателните инструменти, всички операции в емпиричната научна практика:
са сами по себе си априорно приети теории в действие
съдържат в себе си теория, дотолкова, доколкото са съзнателни процедури за конструиране на факти и на отношения между фактите
Колкото по-несъзнателно теорията е въвлечена в практиката, толкова по-малко контролирана и по-малко адаптирана към специфичен обект ще бъде последната

9. 3.2. Априорни теории в действие
Методологията е не просто каталог от технологични предписания.
Тя поставя въпроса за избора измежду наличните техники.
Пример:
атомистичната теория за обществото, стояща зад техниката на случайния подбор
друга теория за обекта и друга дефиниция на техниките ще изисква употребата на метода на гнездовата извадка
Всяка статистическа операция трябва да бъде подложена на епистемологическа рефлексия, за да бъде установено:
по какъв начин
при какви условия и
какво може да ни даде всеки конкретен статистически метод.

10. 4. Възможна ли е ценностна неутралност на техниките?
Тривиално разбиране на Веберовото изискване за "ценностна неутралност“:
за да стане излишно епистемологическото разглеждане на значимостта на нечии понятия или пригодността на нечии методи, е достатъчно да се избягват емоционалните пристрастия и идеологическите подбуди
“Но ценностно неутралните" методи не са "епистемологически неутрални"
Методите на емпиричното изследване са социално-икономически определени техники на социално-икономическото общуване
Те не са напълно обективни
Пример: Косвеното интервю прекъсва реципрочността на обикновения език
Тъй както не съществува неутрален протокол от емпирично изследване, така не съществува и неутрален въпрос.
Ученият, който не поставя под съмнение своите въпроси, няма да бъде в състояние да извърши наистина неутрален научен анализ на отговорите, които получава
Дефиницията на обекта, прилагана в неговия въпрос, може да бъде твърде различна от дефинициите, които различните категории икономически агенти прилагат в своите отговори

11. 4.2. Възможна ли е ценностна неутралност на техниките?
Винаги когато даден учен не е наясно с проблематиката, която изучава, той не успява да разбере проблематиката, която изследваните субекти имат пред вид в своите отговори
Тогава са налице всички условия този учен да не забележи, че описва реалностите неправилно
Дори най-подробното и близко до разбиранията на респондентите изследване не гарантира по необходимост еднозначността на отговорите - то задава на различни субекти формално идентични въпроси
Езиците на различните социални групи се различават не само по своята лексика или по ниво на абстрактност, но също така и по темите и проблемите, които артикулират
Единственият начин за освобождение от априорните конструкции на езика е да се създаде адекватна конструкция чрез методологическо противопоставяне на двете системи от пред-конструкции.
Пример: косвеното интервю и контент анализът вече няма да се разглеждат като абсолютни стандарти, а като средства за контролиране както на значението на задаваните въпроси, така и на категориите, според които отговорите са анализирани и интерпретирани

12. 4.3. Възможна ли е ценностна неутралност на техниките?
Икономистите не извличат всички методологически приложения на факта, че повечето класически техники на емпиричните изследвания са пред-определени да създават ситуации на фиктивни експерименти
Изследването ще обхваща само тези отношения и мнения, които са валидни единствено в рамките на определена ситуация
Пример: силни и слаби страни на допитването чрез въпросник и на методологическото и систематично наблюдение
Да се знае как да се направи допитване и как да се борави с фактите, които то създава, означава да се знае какво може и какво не може да постигне допитването.
Интерпретацията на отговорите е валидна единствено тогава, когато се разграничават действията от декларациите за намерения или от декларациите за действия.
Въпросът за използването на методите и техниките на една наука в изследванията на друга наука
Пример: икономическа наука и статистика - въпросът за отношението между методите на статистиката и икономическата наука

13. 4.4. Възможна ли е ценностна неутралност на техниките?
Разбирането на отношенията между науките изисква прилагането на епистемологическа рефлексия
какво различните методологии на науките дължат на собствените си научни традиции
какво на действителните характеристики на изучаваните обекти.
Априорните общи предпоставки на статистическите методи (съдържащите се в тях идеи за структурата на обществото и логиката на неговите изменения) винаги трябва да се подлагат на епистемологическа рефлексия
Всяко спонтанно разпределение по необходимост се основава на някаква неосъзнавана и априорно приета теория, която най-често се оказва идеология.
Пример: многофакторният анализ
априорно приема, че самостоятелното влияние на различните променливи може да се изолира и измери успешно
Не улавя специфичния структурен ефект, получаващ се от съвместното действие на различните фактори

14. 4.5. Възможна ли е ценностна неутралност на техниките?
Принципът на ценностната неутралност може по парадоксален начин да предизвика епистемологическата грешка, която се стреми да предотврати.
Приема се, че всеки обект, който не може да бъде изучен или измерен с наличните методи на науката, няма научно съществуване
Различните техники могат в различна степен и с различна ефективност да допринесат за опознаването на обекта.
Тяхната употреба трябва да бъде контролирана от методологическата рефлексия върху условията и границите на тяхната валидност, зависеща във всеки отделен случай от тяхната адекватност спрямо обекта, т.е. спрямо теорията за обекта.
Изследователят може да представи своето собствено отношение към ценностите на изучаваните хора, като отношение, което тези хора обективно имат към своите ценности
Научният "факт", конструиран чрез формално безупречни процедури, за които не е известно какво в същност представляват и какво могат да постигнат, не е нищо повече от артефакт

15. 5. Конструирането на хипотезите и аналогията
Всеки отделен обект на науката е съзнателно и методологически конструиран
Това изисква рефлексия върху:
техниките за формулиране на въпросите, които трябва да бъдат поставени на обекта
начина на издигането на хипотезите
Позитивизмът:
разглежда хипотезите като продукт на спонтанно творчество в стерилна обстановка
надява се и априорно приема, че знанието за фактите по индукция ще доведе до хипотезите
Е. Хусерл и А. Койре:
отстояването и конструирането на хипотезите изисква теоретичен преврат
теорията или теоретичната интуиция е тази, която предхожда и прави възможни експериментите, потвърждаващи определена теория
Опасност от интуитивизъм, формализъм и спекулации, илюзорно освобождаване от ограниченията на езика и контрола на идеологията

16. 5.2. Конструирането на хипотезите и аналогията
Мисленето за научните теории чрез средствата на моделирането е винаги като-че-ли-мислене
Иконометрията – една от науките, които често прибягват до конструирането на модели
хипотезата става неопровержима, когато наблюдението, което й противоречи, може да бъде обяснено чрез изменението на факторите, които тя неутрализира като ги приема за константни
Икономическата наука се стреми към конструиране на дедуктивна теоретична система. Но тя е неопровержима, защото е недоказуема
Идеалният тип на М. Вебер:
използва се като “ръководство за конструиране на хипотези“
е кохерентна фикция, "с която реалната ситуация се сравнява или съизмерва"
Дистанцията между него и света може да бъде измервана и намалявана
Мисленето чрез "придвижване до границата" е начин за издигане на хипотези
идеалният тип се свързва му с всички случаи от едно семейство, в което той е привилегирован случай

17. 5.3. Конструирането на хипотезите и аналогията
Следователно издигането на хипотезите трябва да става по методологически начин, а минимизирането на рисковете става чрез осъзнаване на опасностите, стоящи пред това начинание
Мисленето по аналогия:
много методолози: това е пръв принцип на научното откритие
може да конструира своя обект единствено чрез сравнителния подход
икономистът трябва да издига много хипотези за възможни аналогии докато не конструира цяло семейство от аналогии, даващо адекватен възглед за всеки конкретен изследван случай
за да конструира своите аналогии, може да използва хипотезите за структурните аналогии между икономическите феномени и феномените от другите науки: политология, социология, статистика...
Е. Дюркем: аналогията е легитимна форма на сравнението, а сравнението е единственото практическо средство за разбиране на нещата
Сравнението, ръководено от хипотезите за аналогиите, е не само привилегирован инструмент за отстраняване на предварително конструираните данни, но и принцип на издигане на хипотези за отношенията между отношенията

18. 6. Модел и теория
“Модел”: всяка система от отношения между избрани, абстрахирани и опростени свойства, съзнателно конструирана за целите на описанието, изложението и предвиждането, и която е държана под пълен контрол
Операционализъм:
индиферентност към принципите
Ограничаване на изследването до "запазване на видимостите"
издигането на толкова модели, колкото феномени съществуват, или на няколко модела за един и същи феномен
Тези модели не си противоречат взаимно, защото са създадени чрез безхитростна импровизация и поради това са еднакво безпринципни
Подражателните модели:
отъждествяването на простото сходство с аналогията
обхващат единствено външните подобия
Аналоговите модели: имат за цел разбирането на скритите принципи на нещата
Евристична функция на формализацията: позволява систематично изследване на възможните хипотези, разбирани като пълен списък от възможни експерименти

19. 6.2. Модел и теория Моделът:
заместител на невъзможен практически експеримент
предоставя средствата за сравняване на действителността с последиците от умствения експеримент
извлича обяснителната си сила от своите принципи на конструиране, а не от степента на своята формализация (символизъм)
символизмът е средство за скъсване с привидностите. Но предпазва пре-конструирания обект от теоретична критика
Две неразделни едно от друго качества на теоретичния модел:
способност да скъсва с априорните видимости
капацитет за генерализации
Конструирането на чист модел дава възможност за:
третиране на различните икономически форми като реализации на малка група от трансформации
разкриване на скрити свойства, проявяващи се единствено чрез взаимното свързване на всяка от реализациите с всички други
промяна на значението на понятието статистическа значимост (отсъствието на статистическо отношение може да бъде значимо).

20. 6.3. Модел и теория
Доколкото тези "научни метафори" водят до очертаването на принципите на структурните хомологии, дотолкова те са "миниатюрни теории".
Чрез формулирането на генеративните и обединяващи принципи на системите от отношения, те напълно задоволяват изискванията за строгост на доказателството и плодотворност на откритието, които дефинират всяка теоретична конструкция
Когато икономистите се разделят с априорно приетата като безупречна индуктивна процедура, те ще могат да реорганизират опитно разкритите отношения върху основата на един или няколко обединяващи принципа, така че да ги разбират систематично, т.е. да се съобразяват с изискванията на теорията в своята практика.

21. Литература
Основна: Върбанов, И. Метаморфозите на априорното икономическо познание, В. Търново, 2006, с

22. Основни термини и автори