1. Демографски измерения на националната сигурност
Демографски измерения на националната сигурност
Департамент “Демография”
Институт за изследване на населението и човека
Българска академия на науките

2. Структура на изложението
Уводни думи
Демографският фактор – населението
Население и национална сигурност
Бедността
Икономиката
Демографските фактори на национално равнище
Смъртност
Миграции
Раждаемост
Вместо заключение

3. Уводни думи
Глобалната демографска тенденция: нарастване на световното население (> 7 милиарда души)
Между 1000-та и 1750 г. световното население ↑ приблизително 14%
Същото увеличение се постига за по-малко от 8 години при темповете на нарастване след Втората световна война.

4. Демографският фактор
Един от факторите, който предопределя възможностите на държавата да налага воля и позиции както в чужбина, така и у дома.
Трудно е да се измери точното влияние на този фактор тъй като той упражнява влияние върху държавата/общество в комбинация с други фактори.
Особеност на демографския фактор: добре познати са десетки демографски прогнози/проекции, които не се сбъдват.

5. Население и национална сигурност
размер на населението
↓ ↑
влияние на международната политическа сцена
връзката население → държавната власт и национална сигурност често трудно се откроява.
1. Китай (19.35% ) 2. Индия (17.48% ) 3. САЩ (4.47%) … 9. Русия (1.99% ) … 15. Германия (1.16%)… …………………… България (0.10%)
Източник: Worldometers.info

6. Населението на България в перспектива
година
население
2015
7,362,311
2020
7,121,205
2025
6,856,247
2030
6,611,320
2035
6,406,149
2040
6,235,049
2045
6,070,437
2050
5,898,876
2055
5,720,244
2060
5,531,318
Източник: Евростат

7. Нарастване на населението → → → → → → → → → националната сигурност
Нарастване на населението → → → → → → → → → националната сигурност
До какво би довело нарастване на тези структури на населението, които се характеризират с човешки капитал с ниско качество – хора с лош здравен статус, недобре образовани, с малко или никакъв трудов опит, живеещи в недоимък или бедност?
Ускорено увеличение на дела бедните.
Икономически – “изяждане” на икономическия растеж (БВП на глава от населението) → намаляване или отказ от потенциално подобряване на стандарта на живот и влошаване на условията като недобро здраве, недохранване/непълноценно хранене, неграмотност и безработица

8. Механизъм на дестабилизация:
Възможни политически последствия от нарастването на въпросните структури на населението
Дестабилизация на управлението както на локално, така и на национално р-ще.
Механизъм на дестабилизация:
Недостиг на храни и медикаменти за съответните структури на населението.
Нарастване на тежестта (до невъзможност) на държавата да задоволи нуждите от социални услуги.
Възникване на неуправляеми сблъсъци в градските части.

9. Възможни социални и екологични последици
Нарастване на риска от обща конфронтация между така нар. “имащи” и “неимащи” и разширяване на пропастта между бедните и богатите.
Тласкане на структури от обществото към крайно използване на наличните ресурси по начини, които опасно увреждат околната среда → увеличава се уязвимостта на населението при бедствия и аварии.

10. Бедността в България I
Относителен дял (%) на лицата в риск от бедност/социално изключване
година
общо
мъже
жени
2006
61.3
60.5
62.1
2007
60.7
59.4
61.9
2008
44.8(b)
43.0(b)
46.4(b)
2009
46.2
44.1
48.1
2010
49.2
47.3
50.9
2011
49.1
47.7
50.5
2012
49.3
47.6
Източник: Евростат

11. Бедността в България II
Година на провеждане на изследването
2008
2009
2010
2011
Година, за която се отнасят данните
2007
Линия на бедност - средномесечен размер в лв.
212.3
276.5
295.0
283.8
Брой лица под линията на бедност - в хиляди
1632
1657
1565
1674
Относителен дял на бедните - в % от населението
21.4
21.8
20.7
22.3
Източник: НСИ

12. Икономическата ситуация в България I
Брутен вътрешен продукт по пазарни цени (измерен в стандартни единици за покупателна способност на глава от населението)
година / държава
ЕС – 28 държави
България
(PPS)
2005
22,500
8,200
2006
23,600
9,000
2007
25,000
10,000
2008
10,900
2009
23,500
10,300
2010
24,400
10,700
2011
25,100
11,600
2012
25,600
12,100
Източник: Евростат

13. Икономическата ситуация в България II
Брутен вътрешен продукт по пазарни цени (в евро на глава от населението)
година / държава
България (€)
2007
4,000
2008
4,600
2009
2010
4,800
2011
5,200
2012
5,400
Източник: Евростат

14. Икономическата ситуация в България III
година / държава
България
Люксембург
Швеция
2005
23,255.8
30,269.5
298,353.3
2006
26,476.7
33,914.1
318,170.8
2007
30,772.4
37,496.8
337,944.2
2008
35,430.5
37,371.5
333,255.7
2009
34,932.8
35,575.2
292,472.1
2010
36,052.4
39,302.6
349,945.1
2011
38,504.9
41,729.7
385,450.7
2012
39,667.7
42,917.8
407,714.0
2013
40,902.9
44,377.3
424,484.5
2014
42,649.1
46,298.5
440,022.9
Брутен вътрешен продукт по пазарни цени (в млн. евро)
Заб. Населението на Люксембург е около , а това на Швеция около
Източник: Евростат

15. Основни демографски фактори на национално равнище
Основните процеси, които влияят върху демографската картина на национално равнище са: РАЖДАЕМОСТ, СМЪРТНОСТ и МИГРАЦИЯ.
ОСОБЕНОСТ: в държава, в която миграционните процеси са ограничени, в която показателите за смъртност са относително стабилни, РАЖДАЕМОСТТА играе ключовата роля по отношение на състава и географското разположение на населението.

16. Демографската ситуацията в България СМЪРТНОСТ I
Средна продължителност на предстоящия живот при раждането
година
общо
мъже
жени
2005 – 2007
72.67
69.24
76.30
2006 – 2008
73.01
69.51
76.64
2007 – 2009
73.43
69.90
77.08
2008 – 2010
73.58
70.00
77.24
2009 – 2011
73.83
70.37
77.37
2010 – 2012
74.02
70.62
77.55
Източник: НСИ

17. Демографската ситуацията в България СМЪРТНОСТ II
Очакваната продължителност на живота.
Според някои изчисления ¾ от нарастването се случва след 1900 г.
Основен фактор - здравеопазването.
Особено важно е показателите за смъртност за трудоспособната възраст да са ниски. Малко история: изчисления на СЗО показват, че в края на 80те на XX в. стандартизираните по възраст коефициенти за смъртност на бившия СССР и страните от Варшавския договор са по-високи от тези в Аржентина, Чили, Мексико или Венецуела.
Причини – сърдечно-съдови заболявания причинени от тютюнопушене, употреба на алкохол и здравна политика. Изследвания показват и влияние на екологичната политика.

18. Демографската ситуацията в България МИГРАЦИЯ I
Външна миграция
година
заселени в РБ
изселени от РБ
механичен прираст
2007
1 561
2 958
-1 397
2008
1 236
2 112
-876
2009
3 310
19 039
2010
3 518
27 708
2011
4 722
9 517
-4 795
2012
14 103
16 615
-2 512
Източник: НСИ

19. Демографската ситуацията в България МИГРАЦИЯ II
Миграционните показатели (изключваме нелегалната е/имиграция) подсказват, че демографското значение на феномена е трудно да бъде оценено. Необходимо е познаване на характеристиките на миграционния поток, който напуска страната и тези, на хората, който частично към момента го заместват.

20. Още малко миграция I
1990 – 2001: около 36 хил. души са кандидатствали за българско гражданство.
2002 – 2011 около са кандидатствали 132 хил. души българско гражданство.
2002 – 2011 около души са получили българско гражданство (почти 99% от тях са от български произход, а над 80% са от бившия СССР и Македония).
Източник: Ташев. С. (2013). Имиграционна политика и демографски перспективи на България. (непубликуван проект на докторска дисертация). ИИНЧ. София.
по данни на Администрация на президента на Република България.

21. Още малко миграция II
Броят на живеещи и/или работещите българи в чужбина.
По оценка на БНБ хил. българи работят извън страната.
По оценка на данни на МнВР, получени по ЗДОИ – 2 млн. българи живеят извън България.
Коректност на тези данни е от ключово значение.
Какъв % от тези хора биха се завърнали?

22. Демографската ситуация в България РАЖДАЕМОСТ I
Тотален коефициент на плодовитост/раждаемост (TFR)
година
общо
град
село
2004
1.29
1.19
1.61
2005
1.31
1.24
1.56
2006
1.38
1.60
2007
1.42
1.35
1.62
2008
1.48
1.65
2009
1.57
1.49
1.77
2010
1.43
1.64
2011
1.51
1.74
2012
1.50
1.41
Източник: НСИ

23. Демографската ситуация в България РАЖДАЕМОСТ II
Коефициентът на демографско заместване е 2.1 деца на жена.
В икономически план и от гледна точка на застаряващото население на страната е необходимо сериозни мерки за повишаване на производителността,чрез повишаване качеството на човешкия капитал.
От съществена значимост е паралелно с политиките за насърчаване на раждаемостта сред структури на населението с ниско качество на човешкия капитал да се провеждат политики за повишаването му.

24. Вместо заключение I
Демографската наука изучава числения състав на населението, НО специфичните характеристики/особености на тези числа са факторите, които обуславят случването или неслучването на определени събития или постигането на дадени цели.

25. Вместо заключение II
Това, което днес публично се дефинира като “демографски проблем” е може би по-сполучливо да се определи като етичен и интелектуален проблем, който е приел демографска форма.
На практика, когато числата са отделени от разбирането/познаването на хората, които стоят зад тях, демографията може да предостави много малко прозрения на политици, дипломати или генерали.

26. Вместо заключение III
Воденето на пронаталистични политики следва да е изключително премерено и внимателно, базирано на научни изследвания и доказателства.
Немалко доказателства за провеждани пронаталистични политики в Европа и по света показват, че разходите по тях са доста високи, съпътствани са от санкции и оказват маргинално въздействие върху раждаемостта в дългосрочен план.

27. Вместо заключение IV
Пример: съседна Румъния. По време на социалистическия режим Чаушеску провежда мощна, на моменти жестока, пронаталистична политика. Въпреки нея Румъния не успява да спре спада в раждаемостта и се озовава под нивата на заместване (2.1 деца на жена във фертилна възраст) през 80-те. В дългосрочен план също не се наблюдава ефект.
държава/година
2003
2004
2005
2006
2007
2008
2009
2010
2011
Румъния
1.23
1.29
1.32
1.38
1.42
1.48
1.57
1.49
1.51
България
1.27
1.30
1.35
1.33
1.25
Източник: Евростат

28. Вместо заключение V
Следва да не забравяме, че е необходимо да гледаме на проналистичните подходи широко, без да подценяваме ценностите довели до ниските нива на раждаемост в Европа, чието приемане и разпространение е интересна възможност за регулиране на раждаемостта сред структури на населението с ниско качество на човешкия капитал .

29. Икономика и социална система
Ключов въпрос: в състояние ли са икономиката и социалната/здравната системи да се справят с натиск от: разрастващи се структури с ниско качество на човешкия капитал, увеличена миграция – легална и нелегална, бежански вълни, завръщане на напуснали страната българи и заселване на такива, които притежават български паспорти.
В случай, че не е – демографския фактор придобива съществено значение за националната сигурност.

30. Благодаря за вниманието!