1. УЧАСТИЕ НА БЪЛГАРИТЕ В ХАЗАРТНИ ИГРИ И ОБЩЕСТВЕНИ НАГЛАСИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА Ноември 2009г.

2. 2 Характеристики на изследването Реализация на изследването Алфа Рисърч ООД Период на провеждане 12-22 Ноември 2009 г. Представителност За пълнолетното население на страната Обем на извадката 1000 ефективни интервюта Метод на формиране на извадката Квота въз основа на признаците възраст, пол, образование и тип на населеното място Метод на набиране на информацията Пряко стандартизирано интервю по домовете на интервюираните лица

3. 3 Възраст Тип на населеното място Образование Демография Пол

4. 4 Цели на изследването Настоящото изследване има следните цели:  Да проучи степента на разпространение на хазартните, тото и лотарийни игри и честотата на практикуването им  Да проучи обществените нагласи към хазарта в България  Да обобщи нагласите на българските граждани към отделни аспекти на регулация на хазартната дейност и различни предложения за промени в изискванията и нормите, които регламентират хазартните игри у нас.  Да изследва обществената подкрепа за увеличение на данъка върху хазарта Изследването е проведено по поръчка Министерство на финансите и включа 1 000 преки стандартизирани интервюта с пълнолетни българи в цялата страна.

5. Обобщение на резултатите от проучването

6. 6 Обобщение на резултатите (1) 1. Актуалност на промените в закона за хазарта  Макар и да отстъпва по важност на наказателните закони и закона за държавния бюджет, законът за хазарта се нарежда до такива значими за обществото регулативи като закона за внос на лекарства, като дори изпреварва закона за частните здравни фондове и закони, които да облекчат развитието на бизнеса.  Общественото внимание към въпросите на хазарта се определя не толкова от нивото на лично участие и разпространение на хазарта у нас, колкото от високата обществена чувствителност към темата и рисковете за обществото, които крият хазартните дейности. По-голям интерес към Закона за хазарта проявяват хората с по-висок статус и доходи, жителите на столицата, а също и малката, но активна група на участниците в различни хазартни игри. 2. Участие в хазартни игри  Делът на участващите в различни хазартни, тото и лотарийни игри в България е общо 57%. От тях 25% - заявяват, че участват редовно (поне веднъж месечно), 32% - инцидентно (няколко пъти в годината или по-рядко). 43% от българите до момента не са участвали в хазартни, или други игри със залози.  Активно участващите (поне веднъж месечно) в хазартни игри са 25% от пълнолетните българи. Общо 93,5% от редовно играещите, участват в Българския спортен тотализатор или Еврофутбол. Делът на всички останали хазартни игри е 6.5% от редовните участници.  Още около 32% участват в различни хазартни игри няколко пъти годишно или по-рядко. Освен в игрите на Български спортен тотализатор, „инцидентните участници” се ориентират основно към държавната лотария и медийните игри. В тази група сравнително по-малък е делът на участващите в томболи, Еврофутбол, лото игри, игрални автомати, бинго и пр. ◦В зависимост от характера на игрите се оформят две групи: по-масови (Тото, Еврофутбол, лотария) и игри, които отговарят в по-тесния смисъл на определението „хазартни” (игри на игрални автомати, игрални маси в казино, залагания в интернет, залагания върху резултати от спортни състезания, Бинго игри). В игрите на игрални автомати, игрални маси в казино, залагания в Интернет, залагания върху резултати от спортни състезания и пр. се включват малки групи (общо 5,4%, от които 1,2% редовно, а 4.2% няколко пъти годишно). Участващите в тези игри са предимно мъже (83%), от младите и средни възрастови групи, с по-ниски от средните доходи. В по- масовите игри също преобладават мъжете (63%), но делът на жените също не е малък (37%). Най-често това са жители на градовете, предимно активни групи, млади или на средна възраст, със средно и по-високо образование, заемащи изпълнителски позиции, със средни и по-високи доходи.

7. 7 Обобщение на резултатите (2) 3. Обществени нагласи към развитие на хазарта в България  В обществените нагласи към хазарта доминират негативните мнения. Хазартът се възприема като сфера за развлечение за хора с много пари (50%); дейност, към която хората могат да се пристрастят (46%); дейност, в която се перат пари (45%). В същото време делът на хората, които възприемат хазарта като “приятно развлечение за широки групи” е твърде ограничен (15%). ◦Негативните нагласи към хазарта доминират в 85% от пълнолетните българи. По-различно е мнението на редовните участници в хазартни игри (5.4% от българите). Според тях тези игри са само едно приятно развлечение, което дава възможности за големи печалби. Те много по-рядко възприемат хазарта като дейност, свързана с престъпност и пране на пари. За тази група опасността от пристрастяване също е сравнително ограничена. Инцидентно участващите в различни хазартни игри също имат като цяло позитивно отношение, най- вече към възможностите за печалба, но проявяват повишено внимание към рисковете от пристрастяване (61% при средно 46%).  Негативните мнения към хазарта определят и цялостната нагласа за по-строго регулиране и ограничаване на развитието на тази дейност (88%). Едва 10% са на мнение, че организаторите на хазартни игри трябва да бъдат максимално облекчени, тъй като носят постъпления в бюджета. Аргументите, че чрез хазартните игри в бюджета ще постъпят повече средства не се възприемат като достатъчно сериозен мотив срещу регулацията и контрола върху тези дейности. Напротив, очакванията са те да бъдат подложени на по-рестриктивен и ограничителен режим. Според едва 6% хазарта в България трябва да има максимално облекчен, свободен режим, 71% са на мнение, че хазартните игри трябва да бъдат много строго регулирани, със завишени изисквания към лицата и фирмите, които ги организират, а според 23% трябва да бъдат изцяло забранени.

8. 8 Обобщение на резултатите (3)  Като елемент на по-стриктната регулация, мнозинството от интервюираните са “за” увеличението на данъка върху хазарта и то с данъчна ставка, надхвърляща значително вече обсъжданата в публичното пространство. Най-голяма група от интервюираните (25%) подкрепя данъка върху хазарта да бъде повече от 20%, според 17% този данък трябва да бъде между 16 и 20%, според 8% - да бъде между 11 и 15%.  Едва 18% от интервюираните подкрепят запазване на данъка върху хазарта в рамките на сегашните граници (данъчна ставка от 10% върху направените залози, т.е. общия приход). ◦Цялостната нагласа към промяна на данъка върху хазарта и акцизите на тютюневите изделия, алкохола и горивата се определя в много голяма степен от възприятията за тяхното въздействие върху обществото. Подкрепата за увеличение на данъка върху хазарта е най-висока (81%), по-умерена е за тютюна и твърдия алкохол (35-36%) и много ниска при бирата и горивата (8-4%).  Висока е подкрепата и към предложените промени за регулиране на хазартните дейности. 94% подкрепят забраната игралните зали да се намират на по-малко от 300 метра от основно или средно учебно заведение, 84% подкрепят забраната хазартни игри да се организират от фирми, регистрирани в офшорни зони, 76% са „за” държавния монопол върху тотото и лотарийните игри, 75% подкрепя изискването лицата, които искат разрешение за организиране на хазартни дейности да са направили високи инвестиции в хазарт (над 100 000 евро). Тези нагласи са много силно повлияни от мнението, че хазартната дейност носи рискове за обществото и трябва да бъде строго регулирана.  Като цяло общественото отношение към цялостната регулация на хазартната дейност е доста рестриктивно. По отношение на най-леснодостъпните хазартни игри (чрез интернет и чрез самостоятелно функциониращи терминални устройства) категорично доминира мнението, че това трябва да става чрез регистрация на участниците (съответно 46% и 41%), или да бъде изцяло забранено (съответно 45% и 47%). Подкрепа за по-голяма либерализация на хазартните дейности изразяват единствено хората, които редовно играят хазартни игри. ◦По-рестриктивно настроени са хората на по-висока възраст. Имайки предвид, че към момента едни от най- активните групи, участващи в различни игри с хазартен характер са млади, учащи, съпротивата, идваща предимно от техните родители, е разбираема. Податливостта на тези групи е видима и от цялостното им (позитивно) отношение към хазартните дейности.

9. 9 Обобщение на резултатите (4) 4. Обществени нагласи към медийни игри и игри, организирани от телефонни оператори  Негативни са нагласите и към изпращането на SMS съобщения, с които мобилните оператори приканват потребителите да се включат в различни игри. Тази практика среща съпротива сред близо две трети от пълнолетните българи (59%) срещу 38%, които смятат, че не е нужно да бъдат забранени. ◦По-либерално настроени към изпращането на sms-и са представителите на интелигенцията, активните групи, младите хора. Обратно, негативно настроени са хората на по-висока възраст, с по-ниски доходи. В основата на тези две мнения стои принципно различната нагласа на групите, които ги споделят. Докато за първите е важно икономическите субекти да имат свобода и да могат да изпращат sms съобщения с покани за участие, а всеки индивид сам да решава дали да се включи, вторите поставят много по-силен акцент върху ограничаване разпространението и популяризирането на тези игри, с което застъпват позицията, че така младите хора, хората с по-нисък доход ще бъдат “предпазени”.  За разлика от по-рестриктивните нагласи на широката общественост към игрите с по-хазартен характер, медийните игри и игрите на мобилни оператори срещат по-голяма подкрепа сред широката общественост. Според 50% от интервюираните тези игри не са чисто хазартни и трябва да бъдат освободени от по-строгата регулация, а всеки да има право да ги организира без особени рестрикции. Особено силно е застъпено това мнение сред групите, които макар и инцидентно, участват в такива игри. В същото време обаче, 57% от интервюираните са на мнение, че който иска да участва трябва да е готов да плати и евентуално по-висока цена и не бива да има специални облекчения за тези игри.

10. 10 Закони, които трябва приоритетно да се приемат от Народното събрание (%)

11. 11 Участие в хазартни игри (%) *Част от участващите практикуват повече от една игра. От тях 93.5% играят ТОТО и Еврофутбол

12. 12 Участие в хазартни игри (%) Участващи (поне веднъж месечно) Инцидентно участващи (няколко пъти годишно и по-рядко) Неучастващи Български спортен тотализатор 20,245,834,1 Еврофутбол 6,28,984,9 Държавна парично-предметна лотария 1,832,166,1 Игри, при които се обаждате по телефона на дадена медия, за да кажете кой според вас е верния отговор 1,416,781,9 Лото игри 0,77,292,1 Игри с игрални автомати и други подобни съоръжения 0,75,793,6 Числови лотарийни игри "Бинго" и "Кено" 0,55,993,6 Хазартни игри с благотворителна цел 0,53,895,7 Игри на игрални маси в казино 0,41,698,0 Залагания в интернет 0,41,698,0 Залагания върху резултати от спортни състезания, конни надбягвания и случайни събития 0,31,798,0 Томболи 0,212,887,0 Други 0,199,9

13. 13 Как гледате на хазарта и хазартните игри (%) Общо негативни: 85%

14. 14 Имидж на хазарта и хазартните игри (%)

15. 15 Участие в хазартни игри (%) Играещи редовно на игрални автомати, Бинго, игрални маси в казино, залагания на спортни състезания) Играещи от време на време на игрални автомати, Бинго, игрални маси в казино, залагания на спортни състезания) Всички Развлечение за богати, за хора с много пари 25,022,749,7 Дейност, към която хората могат да се пристрастят 16,761,445,9 Дейност, в която се перат пари 8,313,645,1 Дейност,съпътстваща разпространение на наркотици и пр. 16,76,823,5 Възможност всеки човек да спечели 33,354,520,9 Привлекателна за младите хора 41,722,715,7 Възможност за големи печалби 58,338,615,3 Едно приятно развлечение за всякакви хора 50,034,114,5

16. 16 Общи нагласи към хазарта (%)

17. 17 Общи нагласи към хазарта (%)

18. 18 Размер на данъка върху хазарта (%)

19. 19 Отношение към предложените промени в регулирането на хазартните дейности (%)

20. 20 Отношение към предложените промени в регулирането на хазартните дейности (%)

21. 21 Обществени нагласи към изпращане на sms за игри, организирани от мобилни оператори (%)

22. 22 Обществени нагласи към медийните игри (%)

23. 23 Обществени нагласи към евентуална промяна на цените на медийните игри (%)