1. – ДЕСТРУКТИВНИ НАГЛАСИ У МЛАДИТЕ ХОРА: ДАННИ ОТ ЕСИ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА НАЛИЧИЕТО НА НАСИЛИЕ МЕЖДУ УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ проф. Елка Тодорова СУ, Философски факултет, семинар на тема: “Деструктивни нагласи у младежта” София, юни 2004

2. Изследователски задачи: •осигуряване на информация за характера на проблемите между учители и ученици •осъществяване на оценка на взаимодействието на институциите - училище, РИ, МОН (в случаи на насилие в училищата) •разработване на препоръки от законодателен и административнополитически характер

3. Изследователски задачи: Обект и методи на изследване Обект: •Ученици (5-12 клас): 1008 •Учители: 483 •Родители: 498 •Директори: 96 •Инспектори в РИ: 25 •Експерти в МОН: 10 Методи: •Количествени стандартизирани и полустандартизирани интервюта. •Качествени - кабинетни проучвания, дълбочини интервюта, описание на отделни случаи

4. Нормативно регулиране на училищните конфликти - ЗНП и ППЗНП: •Не работят за превенцията и дългосрочните мерки •Не ангажират всички заинтересовани страни, например слабо използват възможностите на родителите •Не стимулират връзки между училището и общносттнате среда, в която то функционира

5. Борбата в другите страни с насилието в училище успява, ако се заложи на: •Различията между училищата чрез специфични Правилници, които да не повтарят механично законите •Изграждане на съвместни учителско-ученически специализирани групи за периодичен мониторинг на училищната среда. •Въвеждане на програми срещу конфликти и насилие в училищата, водени от професионалисти. •Отворяне на училището към родителите за доброволно и активно включване и задължително присъствие при индивидуална работа с ученика.

6. Проблемът “учител-ученик”: Мнението на учениците •Не са с голям мащаб и сила; честота не е тревожно висока; няма негативен образ на “другия”; няма страх от споделяне и бягство от отговори; незначителна част смятат, че конфликтите са толкова тежки, че не могат да бъдат разрешени; смятат, че са с твърде тежки личностни и административни следствия. •Причините са основно в собствените недостатъци, по- рядко в учителите и в стила им на преподаване. •Наказанията не са ефективен метод: диалогът и консенсусното решение се предпочитат; търси се съвместно обсъждане на проблемите, вкл. с участие на родителите; има готовност за професионално обучение по разрешаване на конфликти

7. Няколко важни закономерности от мненията на учениците •Няма разлика по възраст, но има разлика по пол и етнос във формите на наказания при учениците. •Момчетата, децата от ромски произход и децата, които повтарят класове по-често са обект на наказания от страна на учителите. •Тези групи изглежда приемат подобно санкциониращо отношение.

8. Проблемът “учител-ученик”: Мнението на учителите •Конфликтите се управляват спокойно и рационално; те са проява на недостатъчна култура на поведение; по форма са устни пререкания, обидни забележки, напускане на час като бягство от ситуация. •Причините обикновено са строги изисквания за самоподготовка и дисциплина. •Последствията не са остри, не събуждат пререкания, но и нямат функция на “превенция”. Ролята на педагогическия съветник е все още непозната. •Засилването на наказателните мерки към провинили се ученици се отхвърля като се декларира склонност към обсъждане и консенсусно търсене на решение. •Има очаквания ЗНП и ППЗНП да разпише по-ясно рестриктивните и “наказателни” клаузи

9. Предложения на учителите за по-добро протичане на учебния процес: •Намаляване норматива за неизвинени отсъствия. •Въвеждане на материални санкции за провинения, за да се ангажира вниманието на родителите. •Търсене на начини за заинтересоване на родителите от общите проблеми на училището и учениците.

10. Проблемът “учител-ученик”: Мнението на родителите •Подобни конфликти са относително редки и не носят заплахи за физическо насилие, свързани са най-често с дисциплината в час; последиците от тях са неизвестни •Доверието на родителите в потенциала на училищното ръководство намалява само в случаите на чести конфликти на ученика •Учителите не са агресивни, а по-скоро неангажирани, защото превъзлагат разрешаването на конфликтите на директорите или на родителите - прозира нежелание за пренасяне на конфликтите на по-високи нива; •Ниски очакванията за помощ от педагогическите съветници поради слабото им познаване, но висок интерес към включване в програми за обучение в превенция на насилието в училище

11. Проблемът “учител-ученик”: Мнението на директорите на училищата •Няма ясно изразена тенденция за увеличаване честотата на конфликтите, но в по-големите населени места, те са по-чести и по-дълбоки •Като ръководители са длъжни да участват пряко в разрешаването на конфликтите, за да гарантират условия за превенцията им •Смятат за главен инициатор на конфликтите - учениците и като основни причини - лошата дисциплина, претенциите за по-високи оценки, слабата мотивация към учене и неспазването на задълженията, произтичащи от ППЗНП. Виждат родителите като съпричастни в конфликтите с учители, поради безразличие незаинтересованост, лоша семейна среда, “болни” амбиции •Определят нереалистичните очаквания, недостатъчният професионализъм, психическата натовареност и субективността в оценяването като поводи за конфликт предизвикани от учителите

12. Проблемът “учител-ученик”: Мнението на Регионалните инспектори по образование РИО внасят предложения в МОН за промени в нормативната уредба РИО провеждатобучителни семинари по умения в общуване с учители и директори РИО решават конфликти и водят преговори с всички заинтересувани страни РИО разпространяват добри практики и опит РИО информират ученици и родители за промяна в законовата база РИО осигуряват участие на учениците, родителите и местната общност в приемане училищните правилници РИО организират извънкласни дейности за ученици,учители, родители РИО повишават влиянието на педагогическите съветници РИО правят обучителни и квалификационни курсове за справяне с конфликти

13. Проблемът “учител-ученик”: Мнението на експертите от МОН •Има тенденция към нарастване честотата на конфликтите и утежняване на формите на проява •“Вина” носят солидарно всички - родители – ученици- учители-училище-общество •Необходимите мерки включват подобряване статуса на българския учител; активно участие на всички заинтересовани страни в регулирането на взаимоотношенията “ученик-учител”; разширяване на извънкласните дейности и тяхното финансово осигуряване; осигуряване на постоянно обучение на учители и на ученици по психология, социология, комуникационни способности, решаване на конфликти

14. Сравнителен анализ на гледните точки на заинтересованите страни: Честота на конфликтите (в %) Честота УченициРодителиУчители 1- 2 пъти в годината16.011.230.2 1-2 пъти в срока24.010.827.1 Всеки месец16.56.813 Всяка седмица19.14.011 Всеки ден16.32.85.4 Всеки час4.80.81 Няма конфликти и не знам 9.027.512.2

15. Кръгове на взаимодействие Ядро: учители/ученици – стремеж към ограничаване на някои участници при конфликт (директорите) и привличане на други-родителите като съюзници Директорите с позиция “централен съдия”се виждат част от ядрото. Родителите безразлични към включване в ядрото-не търсят взаимодействие. Инспекторите-рио са безразлични- не взаимодействат. Експертите от МОН - не взаимодействат, искат да не са безразлични и да изглеждат заинтересовани. Ученици Учители РодителиДиректори Инспектори РИО Експерти МОН

16. Основни изводи: Има ли остър конфликт между ученици и учители в българското училище? •Конфликтът между учители и ученици се определя като проблем със слаба интензивност. Противоречиви са предположенията за сериозността му. •Има неяснота около вида и характера на комуникация между учители и ученици. Най-катеторични за наличието на проблеми са експертите на МОН. •Формите, характерът на конфликтите са междуличностни; А причините- индивидуални или културноповеденски. •Няма стремеж към оспорване властта на учителите. •Конфликтите сравнително рядко завършват с агресивни и насилствени действия. В подобни инциденти всички заинтересовани страни реагират негативно.

17. Основни изводи: Има ли стремеж към оптимизация на отношенията между отделните заинтересовани страни в българското училище ? •Всички страни демонстрират силен интерес към превантивни действия в областта на решаване на конфликтни ситуации. •Отсъствието на положителна нагласа към възможностите на педагогическите съветници идва от непознаване дейността им. •Има желание за формиране на нови форми на комуникация между учители, ученици и родители. • Подчертава се необходимостта от стабилност на нормативна основа, като предпоставка за доброто й познаване и използване. Не се визират наложителни промени в сега съществуващата нормативна база, а само допълнения и изменения. •Недостатъчно активно е сегашното участие на ученици и родители, както и на представители на местната общност в изработването на училищни правилници.

18. Основни препоръки за превенция на конфликтите: процес на консолидация на заинтересованите страни 1.Създаване на програми за постоянно обучение на учители за работа в конфликтни междугрупови и междуличностни ситуации. 2.Въвеждане на задължителни теми в часове на класния по психология на общуването, социология на конфликтите, конфликтология. 3.Осигуряване достатъчно места за педагогически съветници чрез промени в наредба N 5/ 14.05.2002 г. на норматива за съветник от 800 сега, на 300-400 ученика в средните и горни класове. 4.Разширяването на извънкласните дейности - основно на спортните. 5.Включване на повече ученици и родители в управлението на училището чрез задължително участие на ученическия съвет и родители в работата на педагогическия съвет и чрез въвеждане на допълнителни дисциплинарни съвети за работа с конкретни случаи на конфликт. 6.Разпространение на добри примери за общуване в училище.

19. Конкретни препоръки към заинтересованите страни: учители Активна политика за включване на родителите в училищния живот; Използване на добри чужди практики като електронен дневник и електронна поща за обмяна на информация с родители, информационни кампании и дни на “отворени врати “ на класа, на училището, др. Институционално заздравяване на позицията им на основна властова група в училище и издигане на статуса чрез постоянно повишаване на квалификацията си и даване на примери за критично и независимо поведение.

20. Конкретни препоръки към заинтересованите страни: родители Поддържане от страна на училищните власти на постоянна (ежемесечна или по-честа) информационна връзка с родителите, които следва да бъдат запознати с всички проблеми на училището в което учат децата им Създаване на схма за индивидуални отношения на класния ръководител с всеки родител. Ангажиране на всички родители без изключение в дейностите на училището извън схемата че са “преки възпитатели или виновници за слабостите в социализацията на децата" Организиране на специални тренингови групи за родители, които се дистанцират или са незаинтересовани от поведението на децата си

21. Конкретни препоръки към заинтересованите страни: директори Осигуряване на прозрачност в работата на училищата, демонстриране на готовност за навременно подаване на информация, свързана с конфликти; поддържане на постоянен контакт с ученици, учители, родители, директори и управленски персонал на по-високи равнища. Разработване на предложения за нови модели за кариерно развитие и съответните на него промени във финансирането на квалификационните дейности и заплащането на учителите, вкл. чрез средства от донорство. Активна политика за търсене на връзка с общините като местна власт за помощ при търсене на помещения и сгради за читални, занимални, изложби. и мебели, техника, компютри и други необходими материални активи. Създаване на активни отношения с непосредствената общност от хора, живущи в близост до училището за инициативи свързани с екологичното и социално развитие на хората и околната среда.

22. Конкретни препоръки към заинтересованите страни: инспектори от РИО Установяване на стабилни канали за обмяна на информация между училищата и МОН. Организиране на текущ (годишен) мониторинг на конфликтите в училищата, чиито резултати да се обобщават и изпращат в МОН, заедно с предложения за включване в законодателството на нови изисквания към заинтересованите страни. Активно лобиране за задължително въвеждане на позицията на педагогическия съветник във всяко българско училище и подпомагане на тази дейност чрез предложения за намаляване на сегашния норматив.

23. Конкретни препоръки към заинтересованите страни: експерти на МОН Подобряване на нормативната основа, която урежда взаимо- отношенията между учители и ученици, чрез предложения за замяна на санкциониращи клаузи с превантивни и поощряващи. Усъвършенстване на уредбата с цел превенция, широко участие на заинтересованите страни, постигане на консенсус. Активна политика за стимулиране на донорството; участие в международни проекти; даване предложения за промени в закона за корпоративно и подоходно облагане за ангажиране на частния сектор в публичното образование. Дизайн на програми и политики с безспорна социална значимост, които се опират на предварителни социални оценки на въздействието и очертават точно целевите групи, техните потребности, кръгът заинтересовани страни, конкретните и дългосрочните цели. Разработване на национална програма за поддържане на обществения ред в районите около училищата.