1. СОЦИАЛНА МЕДИЦИНА И/ИЛИ ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
СОЦИАЛНА МЕДИЦИНА И/ИЛИ ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Доц.д-р Петко Салчев, дм

2. СОЦИАЛНА МЕДИЦИНА И/ИЛИ ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ?
СОЦИАЛНА МЕДИЦИНА И/ИЛИ ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ?
Противопоставянето им е неуместно поради това, че общественото здравеопазване е раздел на социалната медицина, нейното приложно поле и направление за проучване на различните подходи при решаване на проблемите, свързани с подобряване на общественото здраве и постигането на най-високо ниво.

3. Сфери на взаимодействия, определящи единния системен характер на социалната медицина
Обществени науки:
Биостатистика
Антропология
Демография
Екология
Икономика
Епидемиология
Мениджмънт
Педагогика
Политически науки
Социология
Други
Природни науки:
Анатомия
Химия
Микробиология
Молекулярна биология
Фармакология
Патология
Психология
Клинични науки:
Вътрешни болести
Хирургия АГ
Педиатрия
Социална медицина

4. Социален живот Две нива:
Съгласуване на определени интереси, ограничаване на несигурността и ефективно управление на конфликти, позволяващо възникването и поддържането на устойчиви социални структури
Две нива:
Микроравнището - възможността за пряко взаимодействие на индивида с останалите индивиди (лице в лице);
Макроравнището – характеризира се с анонимност, с действието на безлични организации и обикновено се свързва с националното общество и ли държавата.

5. Теорията на наукознанието
За оформянето на дадена научна дисциплина като самостоятелна в системата на научното познание е необходимо тя да отговаря на поне три основни условия:
да има собствен ясно отграничен предмет на изучаване;
да има собствена методология
да има конкретен обект на прилагане на резултатите от научните изследвания

6. Главни аспекти на човешкото здраве, изучавани от социалната медицина
влиянието на социалните фактори върху здравето;
влиянието на здравето върху социалните фактори;
социалния обект на здравеопазните дейности – личността като социална категория, групата и обществото като цяло;
социалния субект на здравеопазните дейности – здравните системи

7. Предмет на социалната медицина
Предметът на социалната медицина е по-труден за определение и за възприемане в сравнение с другите медицински специалности.
Предмет на социалната медицина е общественото здраве
като сложен системен феномен.

8. Методология на социалната медицина
Методологията на социалната медицина е системното изучаване на комплексното влияние на социалните и биологичните фактори върху общественото здраве и на всички социални аспекти на човешкото здраве.

9. Социални аспекти на човешкото здраве
Обществено здраве
Влияние на социалните фактори върху здравето
Влияние на здравето върху социалните фактори
Социален
субект
обект

10. Обект на социалната медицина
Обектът на социалната медицина е формите, подходите и дейностите по запазване и повишаване здравето на населението

11. Определение
Социалната медицина е интегративна наука, чийто предмет е изучаването на общественото здраве, като цялостна система, подчиняваща се на специфични закономерности и системния анализ на влиянието на социалните фактори върху него.

12. Структура на социалната медицина (В. Борисов, 1998)
1. Обща социална медицина – включва общата теория и методология на социалната медицина
2. Гранични социомедицински дисциплини – медицинска социология, история на медицината и здравеопазването, медицинска етика и деонтология, медицинска демография, медицинска география, икономика на здравеопазването, здравна педагогика и възпитание, медицинска (био) статистика. Тези дисциплини отразяват взаимодействието на медицинската теория с различни социални науки.
3. Профилни (частни) медицински дисциплини, отразяващи интегративното взаимодействие между различни медицински дисциплини и социалната теория – социална хигиена, социална епидемиология, социална педиатрия и други.
4. Практико-приложни науки – отразяващи възможностите за изследването на различните форми, подходи и дейности при решаване проблемите с здравето – обществено здравеопазване, здравен мениджмънт, здравна политика, здравно законодателство, и други.

13. Основните функции на социалната медицина
- Методологическа
- Интегративна
- Социално-етична функция
- Управленска функция

14. Методи на социалната медицина
Методи на социалната медицина
Исторически метод
Социологическите методи
Статистически методи
Епидемиологични методи
Икономически методи
Методи на математическо моделиране
Методи на информатиката
Експериментални методи

15. ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
През 1920 г. C.E.Winslow, професор по обществено здравеопазване в Уелския университет определя общественото здравеопазване като „наука и изкуство за:
1. Превенция на болестите;
2. Продължаване на живота и
3. Промотиране на здраве и дееспособност чрез организирани обществени усилия за:
Хигиенизиране на околната среда;
Контрол на заразните болести;
Здравно възпитание на индивидите за лична хигиена;
Организация на медицинските и сестринските грижи за ранно диагностициране и превантивни грижи;
Развитие на социални механизми за осигуряване на стандарт на живот, укрепващ здравето, организирайки здравната помощ така, че всеки индивид да упражнява своето право на здраве и дълъг живот.”

16. Обект на общественото здравеопазване
Обектът на общественото здравеопазване са различните форми, подходи и дейности при решаване проблемите с здравето или с други думи казано то е практическия израз на теоретичните обосновки и идеи на социалната медицина

17. Фокусът на общественото здравеопазване (мисията) това е здравната интервенция и е по–скоро да се възпрепятства, отколкото да се лекува, чрез надзор върху случаите и промоция на здравословното поведение.

18. Подходи при решаване на здравните проблеми
Директните – това са всички дейности като имунизация в детската възраст, съвременните методи за контрол върху раждаемостта, хипертонията, диабета и други.
Индиректните подходи (методи) на общественото здравеопазване имат за цел да защитят индивида на базата на широка обществена подкрепа, като повишаване стандартите на здравословна околна среда, безопасни водни източници, система за управление на отпадъците и подобреното хранене.

19. Обосновка за здравна интервенция
Обосновка за здравна интервенция
Право на здраве
Обществени очаквания и социални норми, налично законодателство
Обществена подкрепа
Неправителствени организации, медии, индивиди
Потребности – епидемиологични, клинични, социо-медицински
Заболеваемост, смъртност, временна и трайна неработоспособност, физиологически индикатори
Налични технологии
Документирана ефективност, безопасност, опит, приемливост, достъпност
Предшестващ опит и умения
Практики, наложени от водещи центрове по обществено здравеопазване с доказан ефект
Законови ограничения и спънки
Законови и съдебни решения
Предоставящи здравните услуги, общините, правителството
Разходи и ползи
Директни разходи за здравната система, индиректни разходи за индивидите, семействата и обществото
Социална приемливост
Медии и обществено мнение
Ръководство
Политическо и професионално
Качество на живот
Оптимизиране на човешките възможности

20. Сфери на влияние на общественото здравеопазване
Сфери на влияние на общественото здравеопазване
1. Генетични и биологични фактори;
2. Поведенчески фактори (начин и стил на живот);
3. Околна среда, включително икономическите, социалните, културните и физическите фактории;
4. Организация на системата на здравеопазване

21. Функции на общественото здравеопазване
Функции на общественото здравеопазване
здравословен надзор, контрол и анализ;
откриване на заболяванията, епидемиите и рисковете за здравето;
разработване, управление и контрол на програми за здравна промоция и превенция на заболяванията;
осигуряване на възможности и упълномощаване на общността за промоция на здравето и намаляване на неравенствата;
създаване и осигуряване на стабилно развитие на интерсекторалното сътрудничество за повишаване на здравето и редуциране на неравенствата;
осигуряване на адекватност на законодателството и нормативната уредба относно протекцията и промоцията на здравето;
развитие на поддържане на добре обучен и квалифициран персонал, мултидисциплинарни специалисти и групи по обществено здраве;
осигуряване ефективното изпълнение на здравните услуги за да се посрещнат поставените цели в подобряване на здравето, превенция на заболяванията и намаляване на неравенствата;
проучвания, развитие, оценка и иновации;
осигуряване на качеството за функциониране на общественото здраве

22. Стандарти в общественото здравеопазване
Стандарти в общественото здравеопазване
Визия
Здрави хора в здрави общности
Мисия
Промоция на здравето и профилактика на болестите
Цели
Превенция на епидемиите и разпространение на заболяванията
Защита срещу рисковете на околната среда
Превенция на травмите
Промоция и насърчаване на здравословното поведение
Борба с бедствията и помощ при възстановяването на засегнатите райони
Идентификация на обществените проблеми и поддържане на добър здравен статус на населението
Задължителни услуги
Мониториране на здравния статус за идентифициране на здравните проблеми
Диагностициране и изследване на здравните проблеми в общността
Информиране, образование и упълномощаване на хората да вземат решения, свързани със здравето
Развитие на политики и планове, подкрепящи индивидуалните и обществени усилия за постигане на по-добро здраве
Създаване на закони и регулативни мерки за защита здравето и осигуряване на безопасност на човешкия живот
Свързване на хората с необходимите им здравни служби и осигуряване на здравни грижи
Осигуряване на експертна работна сила в областта на общественото здравеопазване
Оценка на ефективността, достъпността и качеството на здравните грижи
Изследователска дейност за прилагане на нови иновационни подходи за решаване на проблемите в областта на общественото здравеопазване.

23. Характеристики на общественото здравеопазване
Характеристики на общественото здравеопазване
комплексност
мултидисциплинарност
философия
активност – активен подход
функционална зависимост от детерминантите на околната среда
сфера на влияние върху факторите от околната среда

24. Определение
Общественото здравеопазване е функционален модел за прилагане на теоретичните постановки на социалната медицина в практиката и активен подход за защита и промоция на здравето на индивидите и обществото, основан на балансиране на санитарните мерки, въздействие върху околната среда, промоция на здравето, персонални и насочени към общността здравни услуги, в координация с широка гама от лечебни и рехабилитационни здравни грижи.