1. Алеко Константинов

2. Ранни години
Ражда се в Свищов в семейството на Иваница хаджи Константинов;
Между 1874 и 1877 Алеко става ученик в Габровската солунска гимназия, която е била една от елитните за времето си;
По време на войната (1877) Александър ІІ три пъти идва в Свищов, като при третото си пристигане отсяда в дома на Алеко;
След Освобождението на България заминава да довърши образованието си в град Николаев, Русия (1878).

3. Домът на Алеко в Свищов

4. Домът на Алеко в Свищов

5. Габровската солунска гимназия

6. Ранни литературни опити
Отпечатва първото си стихотворение “Огледало” през 1880 г., публикувано във вестник “Целокупна България”;
Следва право в Новоросийския университет в Одеса , където прави и първи по-сериозни литературни опити;
По това време започва да превежда западна европейска класика от оригиналите езици, а не от руски – прави първия превод от английски на Шекспир с “Отело”.

7. “Песен за Пламен-Теня и Слобод-Маджара”
Алеко Константинов пише през 1881 сатиричната поема алегория след суспендирането на Конституцията от Батенберг.
По подобие на Чосър (“Парламентът на птиците”) Алеко в образите на двата персонажа вгражда чертите на най-популярните политици по онова време – Батенберг и Драган Цанков;
Язвителност и пародия на българската действителност;
Поемата е забранена.

8. Зрели години
Завръща се в България през 1885 г. и започва успешна кариера като адвокат. За две години се издига до длъжността прокурор на Софийския окръжен съд.
Лична драма - за пет години от 1886 г. умират баща му, майка му и трите му сестри. Самият Алеко е разорен – за да се изхранва започва да превежда Лермонтов, Пушкин – поемата “Демон” заедно с П.П.Славейков, Некрасов, “Тартюф” – комедия на Молиер;
През 1892 г. е уволнен по политически причини и до края на живота си остава адвокат на свободна практика.

9. Пътуванията 1891 Пътува до следващото техническо изложение в Прага.
1889 Пътува до Париж за голямото техническо изложение.
1891 Пътува до следващото техническо изложение в Прага.
1893 Пътува до Чикаго, което го вдъхновява за първата му книга.
Какво представляват световните технически изложения?

10. Световните технически изложения
Кристал палас в Лондон (1851)

11. Световното техническо изложение в Чикаго (1893)

12. Чикаго 1893 г.
Световното техническо изложение в Чикаго (1893)

13. Желязното колело — Ferris Wheel!
И у нас по Великден правят карнушки, на които се въртят децата по за едно червено яйце, но те имат следната разлика с карнушката в Midway Plaisance: нашите карнушки са дървени, а тази в Чикаго е желязна; у нас, за да се въртиш, влизаш в едно сандъче — в Чикаго влизаш в един голям вагон, в който свободно насядват на столове петдесет души; у нас на колелото са закачени десетина сандъчета; в Чикаго — петдесетина вагони; у нас карнушката е около десет метра висока, в Чикаго — сто метра, или колкото три минарета едно над друго; нашата карнушка се върти с помощта на две-три циганчета, в Чикаго — с помощта на грамадни сложни машини; у нас се плаща за въртение едно червено яйце, в Чикаго — половина долар. Колелото може да се върти и полека, и бързо, но научих се, че запретили да го въртят бързо; види се, бързото въртение е възбуждало страхотия и писъци. То и полека като се върти, пак губиш малко кураж.

14. Световното техническо изложение в Чикаго (1893)

15. Отделът на електричеството
Тука и говедо да пуснеш, ще пощръклее от възхищение. Това разкошно здание заема квадратни фута и вътрешността му вечерно време представя един вълшебен дворец.
В цялото здание, окичено с десетки хиляди всевъзможни електрически лампи, разпределени в разнообразни фигури, ежеминутно се сменяваха такива игри между светлината и тъмнината, между всичките цветове на небесната дъга и техните варианти, щото забравяш, че си в действителния мир. Как бледнеят пред туй величие картините на хиляда и една нощ!

16. Световното техническо изложение в Чикаго (1893)

17. Ефектът на електричеството
“А несравнено е по-поразителна картината вечерно време, като се осветят всичките грамадни дворци с електричество, особено зданието на администрацията, на което стените и куполът се окичват с гирланди от електрически лампички. Също така се осветяват и бреговете на басейна. Та като пуснат от двете страни електрическите фонтани и като се съберат около тях като пеперуди на пламък сума електрически катерчета и венециански гондоли, и всичко заедно като се отрази в позлатената повърхност на басейна ...

18. Ефектът на електричеството
За да ви дам поне най-мъничко понятие за поразителното впечатление, което ми направи тази величествена, феерическа картина, ще ви кажа, че когато ние с електрическия безшумен катер, окръжени с гондоли, се спряхме сред басейна да гледаме електрическите фонтани и окръжающия блясък и величие, неволно погледнах към южния канал и там над върха на обелиска видях, че се показа пълната месечина… Нещастната! Колко бедна, колко бледна изгледаше тя! И ме досмеша, и ми стана жал за горката луна, която по нашите места е източник на толкова вдъхновения и ням свидетел на толкова любовни излияния!”

19. Световното техническо изложение в Чикаго (1893)

20. “ДО ЧИКАГО И НАЗАД” (1894)
В пътеписа се смесват различни стилове – художественият, научнопопулярният, журналистическият и политическият;
Проблемът за мястото на България на световната карта;
Художествената и битийната роля на електричеството;
Темата за съдбата на човечеството:
- Едуард Белами “Гледайки назад”, която през 1892 г. се появява и в български превод под заглавието “След сто години” - идеята за обществото-машина, което лишава индивида от способността на индивидуално мислене

21. “Бай Ганьо” (1895)
По времето, когато излиза “Бай Ганьо”, хумористични периодични издания в България няма;
Алеко печата своите работи в партийния орган на Демократическата партия, вестник “Знаме” ;
Отделни фейлетони за Бай Ганьо се появяват за първи път в списанието на българския модернизъм “Мисъл”;
Вестник “Смях и сълзи” (1898) е “едно от първите художествено-хумористични периодични издания след Освобождението” отбелязва Иван Богданов;
“Бай Ганьо” е подготвила почвата за смешното и хумора в България.

22. Хуморът по онова време
Голи Стамен: А ба Петре, как го казуват туй, дето надува жените, ба?
Хитър Петър: Кое?
Г. С. Е туй, ба, оното, дето ги прави да стават дебели ... дундести ...
Х. П. Че то от много причини става туй; като ядат боб надуват се, като ...
Г. С. А бе не боб, ами туй, дето го турят, че стават такива от кръста надолу широки ...
Х. П. Роклята ли?
Г. С. Не то ба, инаквото, туй перестото ...
Х. П. Уу ... ха! Малакото ли?
Петко Р. Славейков

23. Що е анекдот и що е виц?
В първото издание на втория том на “Избрани съчинения” на Алеко Константинов през 1903 г., неговият редактор професор Беньо Цонев пише: “Бай Ганьо” са били пръснати анекдоти, които са разсмивали всички, щом се намери някой да ги разкаже добре, и са чакали някой сръчен писател да ги събере в едно е да им даде общо заглавие”.
Под анекдот се разбира скечова ситуация на реално съществуващи лица, докато вицът в повечето случаи сътворява персонажите си, или хиперболизирано ги типизира.
Алеко употребява друго наименование – за анекдоти той употребява термина “комедии”.

24. Вицовият характер на “Бай Ганьо”
В първата част на “Бай Ганьо” всеки един отделен фейлетон представлява сбор от няколко такива сценки, които носят структурата на вица;
“Бай Ганьо пътува”:
І. 1. Бай Ганьо преследва маневриращия влак; 2. отказва да плати заплатената вече от Стати бира; 3. хвали се за “изръшкания” свят и 4. подремва, след като отказва книгата на студента.
ІІ. 1. решението сам да си носи дисагите до хотелската стая; 2. тъпченето на мускалите в пояса си, за да не ги остави на съхранение в касата; 3. отклонението на поканата да обядва в ресторант, за да си хапне в стаята и 4. зашиването на вътрешния джоб на антерията и отказа да разгледа Виена.

25. Втората част на “Бай Ганьо”
Тази структура е типична само за някои от фейлетоните от първата част като “Бай Ганьо пътува”, “Бай Ганьо в операта”, “Бай Ганьо в банята”, “Бай Ганьо на изложението в Прага”, “Бай Ганьо у Иречека” и “Бай Ганьо на гости”.
“Бай Ганьо в Русия” много повече прилича като маниер на разказване и вътрешна организация, дори като емоционален фон на фейлетон.
Във втората част творбите имат напълно променен вътрешно композиционен вид.
Това са сатири, осмиващи политическото хамелеонство и безпринципност (“Бай Ганьо се върна от Европа”), политическата агресивност и престъпност (”Бай Ганьо прави избори”) и политическата манипулативност и изгода (”Бай Ганьо журналист”).

26. Двете стратегии на “Бай Ганьо”
Професор Стефан Елефтеров формулира два модела: "Бай Ганьо и Европа" и "Бай Ганьо и байганьовците“;
Михаил Неделчев счита, че двуделната композиция е промислена и завършена, и чрез нея се цели определено читателско възприятие.
В една-единствена творба Алеко Константинов влага образ с множество прототипове, форма с множество жанрови характеристики, но също и жанр с множество форми, пространства с множество култури и времена с множество ценности.

27. Национален или социален?
Защо национален? “- Булгар! Булга-ар!”
Социален – социалистически ориентираната критика: Димитър Благоев: “смес от старата простотия и еснафската наивност с нахалството на новите рицари, които чрез лихварство, чрез пладнешки грабежи, под защитата на законите и властта, чрез едри и дребни гешефти и спекули усетиха в кесиите си силата на “капиталеца” – тоя предвестник на оформените днес херои на капитала и на спекулацията у нас го нямаше тогава в нашия живот”
Георги Бакалов: “смес от старата простотия и еснафска наивност с нахалството на новите рицари”.

28. Професор Герхард Геземан “Проблематичният българин” (1931)
Тезата за “биологичен характер” на героя, но счита, че поведенческите и културните качества на Бай Ганьо в никакъв случай не са отрицателни, а дори напротив, в историческия развой те са имали положително значение. Според Геземан “именно на този селски хитър българин българският народ дължи своето запазване под политическия гнет на турците и културното и стопанско ограбване на гърците”.

29. Боян Пенев “Превращенията на Бай Ганя” (1923)
Бай Ганьо притежава черти, които го изграждат като “ориенталец изобщо” и е възможно да бъде “колкото българин, толкова и невъзпитан сърбин, влах, арменец или грък”. Това което критикът приема само като специфична българска черта е “неговият груб практицизъм”. По-интересна и задълбочена е тезата на професора за художествения характер на образа. Според него не би трябвало да разглеждаме образа като “закръглен и цялостен художествен образ /.../ защото той, изцяло взет, не е тип – в него са съединени няколко типа”.